Председателят на световната агенция по кризи предизвика критиците на Барак Обама, по повод водената от него политика за кризата в Украйна с думите: "Какво очаквате, да пратим, 101-ва въздушно-десантна в Крим ли?". Това изглежда глупаво при положение, че никой не е поставял на въпрос подобно действие.

Алтернатива на показваната пасивност по украинската криза не е война, а сериозна външна политика. В момента пред Америка има три основни цели, във възходящ ред по важност: Върнете увереността на НАТО; озаптете по-нататъшна руска агресия в Украйна; противодействайте на анексирането на Крим, твърди американският анализатор Чарлз  Кралтхамър в публикация в National Review.

Увереността на НАТО:

Вече има изпратени самолети да патрулират във въздушното пространство на балтийските страни членки на алианса, но това не е достатъчно.

1. Изпратете председателя на Съвета на началник-щабовете, за да подготви съвместни маневри в района.

2. Същото важи и за четирите държави от НАТО, граничещи с Украйна - Полша, Словакия, Унгария и Румъния.

3. Спешно да се съживи проектът за противоракетна отбрана, сключени с Полша и Чехия.

Озаптете по-нататъшна руска агресия в Украйна, от страна на Русия:

1.Разширяване на маневрите провеждащи се в Черно море - участие в което взимат силите на България и Румъния, както и на американския кораб Truxtun, учение планирано преди кризата в Крим. Както и увеличаване на бойната техника.

2. Деклариране, че всяка по-нататъшна руска военна агресия отвъд Крим, ще доведе до бързи действия от страна на НАТО и в помощ на всяко искане от страна на Киев. То ще бъде придружено от значителен брой експерти и съветници на НАТО.

Противопоставяне на анексирането на Крим:

Съвсем ясно най-трудната част. В краткосрочен план почти невъзможна. Нямаме карти, за тази игра, а Русия държи всички. Украинските сили са много слаби. Действията трябва да бъдат дипломатически и икономически.

Първото действие след евентуално преминаване на Крим към Русия, трябва да е незабавното й изключване от Г-8. Начинът е всички седем демократични членки да се оттеглят от Г-8, а след това да основат оригиналния вариант на Г-7.

Относно икономическите санкции, то те са много беззъби. За реален ефект ще са необходими по-сериозни действия и помощта на Европейската общност. Крайната цел е да се отсекът руските олигарси от фирми и банкови институции на западната система. Тази икономическа "ядрена атака" доведе Иран да падне на колене по време на преговори, а сега ще има опустошителен ефект върху икономиката на Путин.

В настоящия момент Англия, Франция и Германия са блокирани за сериозни действия, поради икономическата си зависимост от Москва. В краткосрочен и средносрочен план това означава, че почти нямаме поле за действие. Но в дългосрочен сериозно можем да дестабилизираме Русия.

Това ще стане когато сериозните санкции влезнат в действие, а американският президент нареди на министерството на енергетиката да изнесе за Европа около 25 съоръжения за втечнен природен газ, които 

да измъкнат Европа от орбитата на влияние на Кремъл

Обама не е първият президент, водещ слаба външна политика. Подобно беше по времето на Джими Картър, но той сякаш се събуди от дълбока дрямка след нахлуването на съветски войски в Афганистан. Той реагира смело, увеличавайки военния бюджет на страната, изпрати военно снаражение на муджахидините, бойкотирайки олимпийските игри в Москва, налагайки зърнено ембарго над СССР, действия с които я отслабиха като световна имперска сила.

Инвазията събуди Картър от неговите илюзии. Ще събуди ли обаче Обама?

Превод:Faktor.bg