Огнян Минчев

http://ognyanminchev.wordpress.com

Докато се пилях два-три дни по мои си работи, прогресивните сили надигнали глас – къде са противниците на АЕЦ Белене да оспорят и въвеждането на американската “Уестингхаус” в българския ядрен покер? Защо мълчат, тяхната … – американски лобисти, соросоиди, храненици…? Спокойно, другари! Измекяринът си обяснява света като глобална общност от измекяри в услуга на силните на деня. За слугата – светът се състои от слуги и господари. Но светът е малко по-сложен. Хайде да сложим малко точки над “И-тата”…!

Първо. Основен аргумент на експертите – енергетици против АЕЦ Белене  винаги е бил липсата на необходимост от допълнителни ядрени мощности за България в обозримата перспектива от поне едно десетилетие. България потребява между 3 000 – 6 000 мегавата електроенергия взависимост от сезона, а само Козлодуй произвежда 2 000 мегавата – и то пределно евтин ток. Освен Козлодуй имаме голям потенциал от ТЕЦ, ВЕЦ и – прекалено голям – от ВЕИ (перки и волтаици). Търсенето на ток в Балканския регион спада, а сериозно увеличение на националното потребление не се предвижда – дори и при (дай Боже!) по-бърз икономически растеж: енергоспестяващите технологии вече ще доминират и на българска почва.

Затова най-практичният и най-евтин за България вариант за развитие на ядрената енергетика е успешната рехабилитация на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй. Ако тя се осъществи, необходимостта от заместваща ядрена мощност ще се появи (ако въобще се появи) след 2032-2034 г., т.е. – след две десетилетия. Това означава, че потребност от сериозен проект за заместваща двата реактора в Козлодуй мощност ще възникне в средата на 2020-те години, или най-малко след едно десетилетие. Дотогава както ядрените технологии, така и технологиите в енергетиката като цяло ще изминат дълъг път на развитие. Затова към днешна дата ние нямаме нужда нито от руски, нито от американски, нито от какъвто и да е друг нов ядрен проект.

Второ. Отхвърлянето на проекта Белене бе мотивирано с неоспорим аргумент за недопустимост на по-нататъшна монополизация на българската енергетика от една единствена страна – от Русия. Няма национална независимост без енергийна независимост. Независимостта – или поне автономността в енергетиката се осигурява по два начина: чрез развитие на национални енергийни ресурси и чрез диверсификация – баланс на чуждите енергийни доставки за националното стопанство. Къде сме ние? Имаме почти само лигнит, реки и вятър – надяваме се да се сдобием и с газ от шелфа на Черно море. За шистов газ … ох, и дума да не става, самото споменаване разлайва кучетата. Остава ни ресурсът на диверсификацията – балансът на националното енергийно портфолио. Баланс ли? Течните горива са под хегемонията на руската “Лукоил”. Газът идва изцяло по единствената тръба на “Газпром”. Предстои да “диверсифицираме” с “Южен поток” на … “Газпром”… Ядрената ни енергетика работи с технология и гориво от Русия. Всеки разумен – и незаслепен от корупционни пари управлениец би работил денонощно за вкарване на алтернативни източници и партньори в уравнението на националната енергетика. Не и продажните политици и чиновници на няколко последователни български правителства.

Проектът Белене бе не просто избор на рукса технология за построяване на една ненужна на България ядрена мощност. Белене беше и си остава стратегия за тотално подчинение на българската енергетика – като технологична и институционална инфраструктура на руския корпоративен и великодържавен интерес. Това е

типов проект за корупционно раздаване и харчене на пари

в полза на руско-българската политико-енергийна олигархия, чрез което се задължават до изнемогване публичните институции на държавата. Без да има забит дори и един гвоздей на площадката Белене, българската Национална електрическа компания има вече задължения в размери над 1,5 милиарда евро. Фалирането на НЕК е много проста стратегия – фалитът води до приватизация, а купувачът е предизвестен – руските (квази) държавни енергийни корпорации. Така кръгът на едностранната монополна зависимост на българската енергетика, икономика и държава от Москва се затваря напълно.

От тази гледна точка “Уестингхауз” е добре дошъл. Всъщност – всеки друг отговорен партньор е добре дошъл. Стига проектите, които предлага да са съвместими с потенциала и перспективата на развитие на българската енергетика.

Трето. Ако все пак ни тласкат към сравнение между “Уестингхауз” и “Росатом” – и въпреки, че понастоящем не се нуждаем от ничии нови реактори, ще трябва да кажем и следното. Реакторът АР 1000 е считан за нов технологичен връх на “Уестингхауз” – все пак една добра – утвърдена компания на глобалния енергиен пазар, нали другари? Докато вие и вашият цар не се потрудихте дори да вземете най-доброто от “Росатом” – пробутаха ви за Белене (в пакет с тлъстите рушвети) един реактор, правен в началото на смутните 90-те години и нереализиран доскоро никъде, дори и в самата Русия. На вас какво ви пука? Нали децата ви учат и живеят в Западна Европа и в Америка. На нас, останалите тук по-примитивни аборигени можете да пробутвате ръждясало руско желязо и “вечна дружба” – по стар ваш обичай, датиращ от времената на “българската секция на Коминтерна”… И да заставите и децата, и внуците ни да го плащат по цени за върхови технологии. Оттук отиваме и до…

Четвърто. Това правителство, което днес преговаря с “Уестнгхауз” е същото, което зароби България с два милиарда евро за Белене – предната тройна коалиция е днешната тройна коалиция, нали така? Това е и основното ми притеснение, свързано с новината за договарянето на реактор АР 1000 за Козлодуй. Не се съмнявам в бизнес практиките на “Уестингхауз”. Тази компания прави огромен по  мащаб бизнес в глобалния свят и едва ли ще рискува реномето си за да влезе в блатото на пост-комунистическите корупционни далавери. “Уестингхауз” едва ли ще пожелае да развива проект без ясни параметри, без официален договор, подобно на мошеническите схеми на руско-българските енергийни спекуланти в проектите “Белене” и “Южен поток”.

За сметка на това мотивацията на днешната тройна коалиция да анонсира проект с “Уестингхауз” е тайнствена. Кожата ли си опитват да спасяват, вярвайки наивно, че Вашингтон е в плен на същия дребен тарикатлък, който владее съзнанието на българските мушмороци на власт? Искат да спечелят време и аргументи за да възобновят проекта “Белене”, пък “Уестингхауз” някак си да отпадне по пътя към по-добри времена? Това може би е Станишевата интерпретация на народната поговорка “изтъках си платното – ритнах ти кросното”…? Или може би

от Вашингтон леко са втвърдили тона

по повод на ентусиазираното движение на евразийската тройна коалиция по посока на Евразийския съюз…?  Последното много не ми се вярва. Администрацията на Барак Обама – меко казано – не води особено активна политика на подкрепа към новите съюзници на атлантическата общност в Източна Европа, което силно ентусиазира евразийските мечтания на Кремъл и неговите пети колони в страни като България. Затова,

Пето. Ако проектът за нов реактор в АЕЦ “Козлодуй” на “Уестингхауз” се реализира, той ще бъде важен и дългосрочен балансиращ фактор не само в българското енергийно портфолио, но и за геостратегическия баланс на България на границата между Европа, Москва и нео-османска Анкара.

А иначе тези, които ме подозират в про-американски пристрастия са напълно прави. Изпитвам силна симпатия към ценностите и системата на американската демокрация. Определено я предпочитам пред “демократичните практики” на Златната Орда, които все още виреят с голяма жизненост по бреговете на Москва-река. Имам някои резерви към американската поп-култура – и силна привързаност към класическата руска музика и литература. Но родината ми е България – и нейните интереси са най-важни за мен. Избирам аз – защото съм свободен човек и подкрепям това, което пожелая. Светът не се състои само от роби и господари. Светът дава известни шансове за свобода – който иска, да се възползва от тях.