Александър Йорданов

 На този ден преди година Жорес Бояджийски, мой фейсбук приятел, ми изпрати копие на свой разговор с негов руски приятел – Владимир. И ме помоли за коментар. Бях зает, след това забравих и така...една година. Но сега Фейсбук ме подсети, та си рекох, че не е лошо да отговоря като споделя мислите на един обикновен руски човек за т.нар. акция „Безсмъртен полк”.

Всъщност Бояджийски изпраща една, както той я нарича, „силна статия” на своя приятел Владимир и иска неговото мнение. В статията четем:

„Безсмъртният полк” е отражение на чисто руската колективна воля към смъртта. Тя е възникнала поради неразбирането на мястото ни в света и отсъствието на какъвто и да е обединяващ проект за бъдещето”.

Какво отговаря на това руснакът Владимир:

„Наблюдаваният „странен карнавал” наречен „Безсмъртен полк”, казва Владимир, има няколко съставни части:

1. СССР постигна пирова победа във Втората световна война, защото загуби всеки трети свой гражданин и половината мъжко население.

2. Руският народ нищо не получи от тази победа. Европейската част на страната бе разрушена. Възстановен бе колхозният строй. С наградите си моя дядо не се хвалеше и не ги ценеше. Спомените на майка ми за следвоенния период са изключително мрачни. Живели са в бараки, хранели са се с обелки от картофи – и това е в Москва. След няколко ранявания на фронта , след като се връща „у дома”, дядо ми се оказва просяк, бездомен, спал е на пода у съседите, тъй като докато е воювал съветската власт е дала жилището му на други хора.

3. Сталинският режим и тези, които го наследиха, запазиха за себе си властта и до днес тиранстват над народа. Това е тяхната победа. Затова и те празнуват по този чисто ритуално-сатанински начин.

4. Психиката на руския народ след 100 години реален геноцид е дълбоко увредена. Повечето хора са загубили представата за добро и зло. Но не трябва да се вини народът. Обстановката, в която ние живеем днес, е

Шизофренична

 Отвън, от чужбина, това по-добре се вижда.

5. Отдавна нямаме реална връзка със следвоенното време. Затова и днешната „почит към загиналите във войната” по-скоро напомня ритуални танци по време на фестивал. За мнозина това е пиар на личния им бизнес.

6. За властта това е последният „печат” , с който тя се опитва да оправдае своето безалтернативно управление. Но този печат е хиперболизиран и се превръща в подигравка със самите нас.”

И в заключение Владимир споделя:

„Какво трябва да знаят европейците? За разлика от леките форми на „социализъм” в Източна Европа, в Русия бе осъществен

жесток геноцид,

 сравним само с този, който бе в Камбоджа, но продължил много повече десетилетия. Удивително е как изобщо все пак оцеляхме и съхранихме някаква икономика и социални структури. Истината е, че днес Русия се е върнала някъде в границите на XVII век. Но

болшевизмът остави своите поражения в главите на хората

 Ако в Камбоджа всички разбраха, какво се е случило с тях, то у нас и до днес има хора, които безнаказано разнасят портретите на нашите палачи, а потомците на палачите са на власт и продължават да заплашват всички останали.”

На тези думи на руснака Владимир неговият български приятел Жорес е отговорил: „Все понятно ... !!!” Но е поискал и моето мнение. И аз цяла година не отговарям. Но, какво да коментирам? Все понятно! Всичко е ясно!