Александър Йорданов

Попадам на сайта на Български Антифашистки Съюз – областен и общински съвети Русе. За четене няма нищо, освен стихотворението на Христо Ботев „В механата”. Лепнали са го на 2 юни. И чета, за кой ли път, Ботевите думи:
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Ботев, видно е не само от тази творба, е много ядосан на тия, които крадат народа. Но откъде да знае поетът наш, че грабителите са баш „антифашистите”? Ботев няма откъде да знае, но ние знаем, нали? Откъде знаем? От документите. Да си припомним.
В периода на т.нар. „социализъм” всичко ставаше „по другия начин”. „Активните борци против фашизма и капитализма” не можеха да съществуват без

 „по другия начин”

 „По другия начин” означаваше да придобиеш нещо с далавера, т.е. не като нормалните хора, а чрез „връзки”, „привилегия”, по-изгодно, като за "наши хора”, „по-другия начин”. 
И наистина, синковците във властта при соца, придобиваха нещата „по другия начин”. Те не висяха по опашки. Те се „уреждаха” „по другия начин” за жилище и кола, за телевизор и хладилник, за луканка, портокали и банани, и дори за образование.
Комунистическата партия бе превърнала „по другия начин” в начин на живот. За този „по друг начин” БКП вземаше специални „решения”, издаваше специални „разрешения” и „постановления”. С други думи, „другият начин” ставаше с „нормативна уредба”. Ето как.
ПРОТОКОЛ №16 от 17 май 1971 г. 
С него се удостоверява, че Столичния градски народен съвет е взел решение да отстъпи право на строеж на вилна сграда на Мако Петров Даков – активен борец против фашизма и капитализма, върху държавен парцел II-39 от кв.54 в местността Киноцентъра с размер 1890 кв.м. СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ НА 50% от стойността на парцела при ОЦЕНКА: 1,20 лв. на кв.м. 
Така "антифашистът" Даков за 2 268 лв. придобива близо 2 декара парцел във вилната зона на София.
И ОЩЕ ЕДИН ДОКУМЕНТ със заглавие: „СПИСЪК НА НЯКОИ ДРУГАРИ, КОИТО СА ВЗЕЛИ ПАРЦЕЛИ В ОбНС „Витоша”
Всички те са „активни борци против фашизма и капитализма” и като такива парцелите им се полагат с 50% намаление. Ето ги тези другари: Петър Пачев, Иван Попов, Слави Илчев, Стоян Стоянов, Борислав Петров, Марин Кожухаров, Сава Нанков, Петър Начев, Мако Даков, Димитър Баждаров, Георги Боков, Лальо Ганчев, Димитър Комарски, Маня Шоповска, Стоил Тодоров, Величка Николова, Иван Панков, Любен Петров, Ефтим Пунчев, Димитър Механджийски – той е „изключение”, като „заслужил художник”, Димитър Комарски. Декарите не ги броим. Много са. Парите можем да броим, но няма смисъл – малко са.
Това е то „по другия начин”.
„По другия начин” съществува и днес. Той е 

наше комунистическо наследство

Благодарение на „по другия начин” наследниците на „активните борци против капитализма” станаха първи строители на капитализма. Един от тях обясни цинично във Фейсбук, че „които си го могат, си го могат”. И май е прав, защото в държава, в която законите са само на книга, „по другия начин” продължава да съществува. Вярно е, смени се „системата”, но „по другия начин” остана. "По другия начин" много обича "обществените поръчки", "европейските фондове", "усвояването на средства". Обича той и банката КТБ. "По другия начин" винаги разчита прости хора да стават политици. С тях по-лесно се уреждат нещата "по другия начин".
Ние, българите, продължаваме да живеем в държавата на „по другия начин”. „Грабете го неразбрани! Кой ви бърка!” Антифашисти ли? Хайде, холан!