Невежеството да обявиш капище на престъпния комунизъм за скъпоценен камък на архитектурата

Нася Кралевска*, САЩ

Първо помислих, че е фалшива новина. Не повярвах да е истина. Все пак реших да проверя как стоят нещата и попаднах на информация, която ме порази.
Американска институция, носеща името на покойния ексцентричен милиардер Джей Пол Гети – Фондацията „Гети“ в Лос Анджелис, създадена от щедрите му дарения с цел насърчаване на изкуствата по света, действително е обявила Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа за един от „10-те скъпоценни камъка на модерната архитектура на 20 век“. И че отпуска 185 000 долара за проучване, а вероятно по-късно - и повече средства за възстановяване на комунистическия мемориал, за да се посещава, знае и помни от хиляди туристи от всички краища на света.
Наречената от хората „чиния“ не е обозначена в решението на американската фондация като връх на възхвалата и пропагандата на комунизма, а е обявена скромно като паметник на българския социализъм.

Изгарях от любопитство да разбера, кой стои на дъното на това 

изумително невежо решение

 Току-що то бе задоволено. От статията на проф. Лолита Николова във Faktor.bg разбрах, че предложението за дарение е дошло от Германския национален комитет за паметниците на културата и забележителните места, вероятно свързан с комунистически среди от бившата Германска демократична република. 
А кой пък дава акъл на комитета – да се надяваме, няма да остане в тайна. 
Засега обаче е нужно на наивните американци от красивия и богат калифорнийски щат, които оглавяват Фондацията „Гети“ и хабер си нямат какво означава да живееш в комунистически строй, да се съобщат някои истини.
Като например, че монументът, който искат да възстановят за доброто на бъдещите световни поколения се нарича Дом-паметник на Българската комунистическа партия, обявена през 2000 г. за престъпна организация от Народното събрание на Република България заради безчетните й 

злодеяния спрямо собствения й народ

 Че тоталитарните комунистически режими са осъдени наравно с нацистките и фашистките от водещите демократични институции на Европа, като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и няколко правителства на държави, потърпевши от червения терор.
Добре е да се каже на дарителите, че на пилона до избраната като „скъпоценен камък“ постройка е светила в алено червено най-голямата по размер петолъчка – международната емблема на комунистическия интернационал, в чест на 60-годишнината от болшевишката революция в Русия. Че на тавана на тържествената зала на мемориала се е ширил символът на комунизма и на комунистическите партии „сърп и чук“, присъстващ върху герба и червения флаг на Съветския съюз. Че на стените й – също от мозайки, са изработени лицата на комунистически вождове, сред които ликът на диктатора Тодор Живков.
         
Ровейки се в тези описания, попаднах на чудесен символичен знак. Тодор Живков открива дома-паметник на 23 август 1981 година. А това е датата, на която през 1939 г. е подписан Пактът за ненападение между нацистка Германия и болшевишкия Съветски съюз, поставил началото на Втората световна война, и придружен от таен протокол за преразпределение на Европа.
В днешни дни същият този 23 август е провъзгласен за Ден на памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Всичко това Фондация „Гети“ трябва да научи. За да не даде следваща година подобно дарение на мемориал, възхваляващ режима на нацистите. 
Впрочем такъв отдавна не съществува. 

    *Кралевска  е български писател и изследовател. Завършила е немска филология и журналистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с публицистика и е автор на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в битка с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain” (2016 г.).
Живее и работи във Филаделфия, омъжена за д-р Ерън Оуенс.