Огнян Минчев*

Народът - щастлив... Избраниците му се връщат при него. Какво друго му остава на народа, освен да връчи на избранниците резервната мотика - поне някаква файда да остане от парламентаризма. Всъщност, по специфичен начин въвеждаме челния албански опит. В Тирана когато едната голяма партия спечели изборите - другата излиза от парламента и го бойкотира. (Бойкот не идва непременно от Бойко!) Тръгват еврокомисари, Съветът на Европа, посланици и експерти към Тирана, следват кандърми - "Ама не бива така, аман-заман върнете се в парламента, а ние ще кажем на властта да седи по-кротко..." По средата на мандата циркът-бойкот приключва и започват да се готвят за следващите избори. И така нататък... При нас има специфика в тайминга - опозицията първо седя година-две, айретен падаше по нещо, но сега й 

замириса на кръв

 и... Изтъках си платното - ритнах ти кросното! Защо? Защото в парламента се вижда добре кой за какво става. Мъка е при нас - да не почваме този разговор, кой за какво става и кой чеп за зеле не става... Но като отидеш при народа - някак, сливаш се с него и много-много не ти личи кой какъв е. Е, хайде, на хаирлия да е при народа! Само искам да питам - с мерцедесите ли ще ходите при народа, или с моторетките от Бузлуджа? За аванс и заплата, ще се връщате ли или с пощенски запис да ви ги пращаме? И още нещо - по пътя се оглеждайте за големи сопи неокастрени, защото чувам, че народът се бил запасил с такива. Ама, ще кажете - ние сме опозицията, а не властта? На времето приказвах с един таксиджия на политически теми. Викам му - десните в парламента така, пък левите - иначе... "Как ги различавате бе, тяхната... (последва серия от слова неподходящи за публикуване), аз - вика - хич не ги схващам..." Бойкот като Бойкот. Бойко ще си премести ... стратегията за управление... в другия... коридор. Така де, както се шегуваше една епиграма на времето - "Аз съм Гошо Папура, ела ме хвани за ... ухото...".

*Коментарът е публикуван на фейсбук траницата на автора.