Константин Мишев, Ню Йорк

За кого ще гласуваме на 26 май? Дали за наши представители в ръководството на гилдията на европейските обущари? Или за представителите на България в Европейския парламент? Ако избирахме обущари щяха да се кандидатират най-добрите български дизайнери и производители на обувки. Но все пак изборите са за евродепутати, а не за съвет на еврообущарите.  Има една легенда за старогръцкия художник Апелес, който изложил своя картина и наблюдавал отстрани реакциите на публиката. Един обущар направил забележка, че липсва една каишка на сандалите на портрета. Апелес поправил картината. На другия ден пак същият обущар започнал да критикува фигурата, дрехата, цветовете и прочие. Апелес му казал: "Обущарю, не по-високо от обувките!"

Нямам нищо против обущарите. Боси ли да ходим? Важен занаят. Има ли по-чудесно нещо от удобните обувки? 

Но защо да пращаме обущари в Европейския парламент?

Там би трябвало да идат подготвени хора. Българи, които познават международните отношения и международното право. Българи, които могат да се изправят със знания, опит и авторитет, когато защитават нашите позиции в Обединена Европа. Имаме ли такива хора?
Имаме! И най-яркият пример за това е Стефан Тафров.
Посочете ми поне един евродепутат, от която и да е държава или политическо семейство, който има дипломатическата биография на г-н Тафров. Няма такъв. Стефан беше посланик в три важни европейски столици - Рим, Лондон и Париж. Два пъти беше постоянен представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк. Също два  пъти беше първи заместник-министър на външните работи. При първия си мандат в ООН, беше за известен период председател на Съвета за сигурност.
Но какво се крие зад статистиката на този кариерен дипломат, който всъщност няма нищо общо с "кариерните" дипломати, питомци на МГИМО -  съветската школа за международни отношения. Бяха ни надули главата след промените, че само там било можело да се обучат добри дипломати. 

Стефан  сложи в малкото си джобче повечето от  нарочените "професионалисти"

 И през всичките тези години  свещените крави на външно министерство (разбирай разузнаването) каква ли не кал изсипаха срещу Стефан.
Но извън сухата биография какви постове е заемал и колко езици знае.  Стефан е един от архитектите на съвременната българска външна политика. Огромни са заслугите му за най-важните външнополитически решения на България - признаването на Македония, отпадането на визите, приемането на България в НАТО и Европейския съюз, участието на България в коалицията на желаещите срещу режима на Садам Хюсеин.

Ще завърша с обущарите. Да, не бива обущари да представляват България в Европейския парламент! Но Стефан се нуждае сега от тях. Всеки ден е някъде из страната на срещи със съмишленици. Колко ли чифта обувки е скъсал при тези пътувания? Важни са обувките, но обущарите да не гледат по-високо от тях.