Христо Марков

  „Градът на свинепаса Гергов”, „Герговград”, „Убежището на Мара Мисса”, „Моделът Чомакини”, „Вълчо и Козела” или просто гр. Пловдив, попадна в очаквания списък на световни измамници, укрили огромни данъци в офшорните зони по острови и потайни местенца. Нещо като офшорен лийкс-списък.

        Фирмите в него  от България са 134, а  пловдивските са точно 11.

       Някои имена стряскат, някои няма да изненадат, защото са от години известни големите пловдивски мошеници, които никога няма да пропуснат да не платят данъците си, някои имена могат чувствително да променят мнението на пловдивчани за тях, особено такива, които на думи от години „милеят за социална справедливост, човешки права и гражданска активност”.  Може преди изборите да има краткотраен скандал, но ще отмине, като пролетен дъжд.

    Преди официалното оповестяване на корпорациите, прикрити в офшорни зони ще подхвърля някои характеристики на пловдивските данъчни фокусници, доколкото ми позволява неофициалният списък, който в момента е в Румъния и се надявам до две-три седмици да бъде оповестен и в „бедна” България и още по-беден Пловдив.

       От 11 местни фирми 2 са на жени – едната не толкова известна, но спътница на известна персона, а другата много известна полу-пловдивчанка, нагла и биографична измамница.

       Най-възрастният представител на пловдивското данъчно задкулисие е на 69 години, най-младият на … 34.

       Дейността на пловдивските офшорки, разбира се, е далеч от реалната дейност, която упражняват в България. Предпочитат се услугите, финансовите консултации, търговията и софтуера. Поне официално.

       Предпочетените от пловдивчани данъчни офшорни финансови центрове на географски признак са: Либерия, Кипър, Рос ал-Хайм, Сейшелите, Белиз, остров Ман, Мавриций и Хонконг.

       Кои по-пряко, кои индиректно, но всичките 11 от пловдивския списък са

свързани с политиката – пряко 5

, а отъркали се до партии, коалиции или местни „величия” през годините – 6. Няма нито една компания, притежавана от видни реститутски родове в Пловдив или натрупали парите си от търговия с имоти.

       Изненада ще са имената на двама от списъка, свързани през годините с местната полиция, ама много свързани. Политически доминант няма, представени са всички политически разцветки, което за пореден път доказва, че в БГ различни партии няма, има един финансов елит, преливащ се в една формация – тази на вечно властващата. Има, разбира се, и магистрат.

       Авоарите на единадесетте пловдивските офшорки варират от 9.7 млн. евро до … 143.3 млн. пак в европейска валута.

       Тук е мястото да спомена, че да притежаваш сметка в офшорна зона не е престъпление по принцип, дори е естествено да спестяваш данъци  с минимални усилия. Големият въпрос е защо трябва да криеш тези пари, след като всички от пловдивските олигарси във видимия си живот се кълнат, че са „честни бизнесмени”, скромни като бели мишки, дори някои от тях регулярно демонстрират парични затруднения. Не са без значение и размерите на сметките – излиза, че пловдивският бизнес съвсем не е за оплакване, съдейки по размера на богатството на тези хора. Най-заможният от тях притежава лично богатство колкото е годишния бюджет на града за една година. Но са укрити на другия край на света и си стоят там, формално поверени на адвокат с регистрация в Белиз или Мавриций,

Пловдив да го духа

– това е накратко философията на тези 11 олигарси, които са спазили закона и модата да притежаваш тайни сметки в данъчните райски островчета.

       Във Франция укритите банкови сметки в офшорни дружества разтресе Социалистическата партия и президента Оланд е с най-ниския рейтинг в историята на Третата република, министърът на финансите Кайзак подаде оставка, другаде се подготвят още по-тежки мерки срещу данъчните измами, но в България и в частност Пловдив ще е ден до пладне ми се струва, което не означава, че трябва да се мълчи или прикрива. Официалните медии го правят, но за тази цел има независими блогъри и журналисти.

       И в момента, в който от списъка бъде вдигната забраната от официалните му притежатели ще бъде обнародван/пак напомням, че е близо, съвсем близо, стигнал е до Румъния, следваме ние/, па дано някой се сети един ден да предложи приемане на закон за „въвеждане на морал в обществения живот”, така както вече правят в белите страни.