Преди седмица Faktor.bg публикува за първи път премълчавана до сега стенограма от заседание на НКС на СДС на 14 януари 1997 г.(виж ТУК пълния текст) До нея се стигна след задочен дебат между режисьора Евгений Михайлов и лидера на ДСБ Радан Кънев (виж ТУК). От Стенограмата става ясно, че в разгара на народните протести срещу червеното правителство на Жан Виденов и БСП, сините лидери предлагат и умуват за създаване на експертен кабинет с втори мандат на столетницата. Ситуацията между 1997 и 2013 г. е много сходна, и сякаш през тези 17 г. времето е било спряло, а България е изправена пред същите кошмарни проблеми. Днес публикуваме позицията по темата на Георги Боздуганов, съветник по националната сигурност в правителството на Филип Димитров (1991 – 92 г.) и бивш лидер на партия „Екогалсност”.

Георги Боздуганов

Публикуваната неотдавна стенограма от едно скандално заседание на Националния координационния съвет (НКС) на СДС от 14 януари 1997 разбуни духовете. За неосведомените вероятно е било удивително да прочетат как на четвъртия ден от протестите след паметния 10 януари  1997г. , в обстановка на политическа криза, повсеместен гняв, улични барикади и протести,  обхванали цялата страна председателят на Съюза демократичните сили се опитва да договори ново програмно-експертно правителство с БСП.

За мнозина,особено от така наречения "реформаторски блок" този факт се оказа неудобен сега,16 години по-късно ,  във време досущ като тогавашното и съвсем разбираемо се хвърлят доста усилия той да бъде заличен.

През Късното средновековие някои ренесансови учени са водели записки, използвайки т. нар. почерк на Леонардо. Записаните на обратно думи е можело да бъдат разчетени само с помощта на огледало. По този начин еретичните за своето време разсъждения оставали скрити за непосветените. Изглежда  костовите адепти са открили как да използват огледалото, за да четат наопаки съвсем правилно подредения текст на въпросната стенограма. Подминават всичко казано, което злепоставя Костов, изваждат отделни изрази от контекста и акцентират върху изказването на президента Петър Стоянов, направено много по-късно в хода на дискусията.

Е, няма как да стане! Стенограмата вече е публична и всеки може да я прочете. Все пак, за да стане ясна атмосферата на проведеното заседание  и да не се загуби интересът към събитието в резултат на изопачени тълкувания, нещата трябва да се кажат директно. По текста, какъвто е!

 Преди началото на заседанието на НКС се коментираше  усилено възможността за съставяне на програмно правителство. До мнозина от членовете на Координациония съвет бе достигнала информация, че на своите ежедневни заседания през последните дни

 Изпълнителния съвет на СДС е обсъждал  предприемането на бързи действия за нов експертен кабинет.  По това време ръководството на СДС в състав: Иван Костов, Йордан Соколов, Александър Божков,Васил Гоцев и Христо Бисеров, работеше в пълно единодействие и единомислие с председателя. Главната роля при вземането на решенията и определяне на основните политически насоки естествено поемаше председателят Иван Костов. Още в началото на своето изказване И. Костов отбелязва: "Обстановката вътре в Обединените демократични сили е следната. Поведението, действията изцяло се диктуват от нас. Останалите членове на политическия съвет се съобразяват изцяло и реализират волята, която предлагаме и решенията и идеите , които даваме ние с господин Соколов. Включително в нощта на големия сблъсък , всички решения , цялото поведение, и вие видяхте това , както на Парламентарната група  на СДС , така и на останалите се диктуваше от нас. Наистина имаше съвещание , но на практика  решенията се взимаха от нас."

Председателят заявява твърдо "не на второ социалистическо правителство",  развива идеите си и стига до: "Втора точка , излъчване на група за преговори и решаване  на най-трудния въпрос за България -  за структурната реформа , получаване на политическо съгласие на всички, всъщност на основните политически сили за провеждане на  определена структурна реформа. Тоест консенсус върху реформата."

Под "реформа" и  "структурна реформа" следва да се разбира  преструктуриране на националната икономика или, още по-ясно казано, провеждане на ПРИВАТИЗАЦИЯ. Всъщност Костов привежда като  необходимост постигането на  съгласие с БСП за това как да се осъществи предстоящата приватизация.  "Консенсус" за това, как кредитните милионери, до един  свързани с БСП и ДС, да изкупят на безценица  държавната собственост. Председателят веднага продължава:

"Трето , приемане на законите за валутния борд и подкрепа от международните  финансови институции. Без подкрепа  ние сме загубени." Тук Костов е безусловно прав, без външна помощ от Международния валутен фонд и Световната банка  няма как да се постигне финансова стабилност в държавата и да започне набелязаният процес на приватизиране.

Случаят има интересна предистория. Жан Виденов обмисляше възможността за въвеждане на  валутен борд (наричан тогава паричен съвет) още от края на лятото на 1996 г. По същество това означаваше нов закон за БНБ. Подобни намерения обаче срещаха  силна съпротива от партийната група на Андрей Луканов и финансовото лоби на БСП.  Виждайки  надвисналата финансова катастрофа, на 14 ноември Ж. Виденов уведоми с писмо председателя на Парламента Бл. Сенов и директора на БНБ Л. Филипов, че правителството започва да се готви за въвеждане на паричния съвет.

Дълго  време И. Костов бе яростен противник на  валутния борд и тръбеше, че това е отказ от национален суверенитет и нещо убийствено за държавата.Той отиде и много по-далече, като на 18 ноември в пространно интервю за в."Капитал"  заяви: "БОРДЪТ Е УНИЗИТЕЛНО НЕЩО ЗА БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО НЕ Е ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ ЗА ВЪТРЕШНА САМОДИСЦИПЛИНА И ЗА ПОПЕЧИТЕЛСТВО ВЪРХУ КЛЕПТОКРАЦИЯТА". Тоест преповтори тезата на вече покойният А. Луканов. Точно обратното, единствено валутният борд можеше като "финансов инструмент" да спре крадливите момчета на "клептокрацията". Това се случи, но много по-късно, когато  икономическите престъпници бяха успяли да оберат от банките държавните пари и спестяванията на населението. Изказванията на И. Костов бяха в пълен синхрон с действията на "реформаторите" в БСП, които не бързаха да свалят Ж. Виденов докато не бъде постигната нужната обезценка на лева. Бордът бе спасителното въже, което можеше да издърпа България от хиперинфлацията по правилата на МВФ. Нямаше голямо значение  кой ще го въвежда, важно бе кога, и колкото по-бързо станеше това толкова по-бързо би се стабилизирала националната валута. Само че при съотношение на лева към щатския долар 1 : 270, какъвто беше курса в средата на ноември, кредитните милионери щяха да спечелят десет пъти по-малко отколкото спечелиха през февруари при курс 1 : 2900.

И. Костов промени своето отношение към  борда едва през декември, след срещата с представителите на МВФ и Световната банка в САЩ.  Очевидно бе разбрал, че е безсмислено да става премиер на една напълно фалирала държава. Останалите отрицатели на тази парична мярка в СДС, като  Ал. Божков и М. Радев също бързо промениха позициите си.

В следващият абзац  на стенограмата И. Костов достига до ключовия въпрос: "Това нещо може да направи само правителството. И заради това много важният въпрос , който ние трябва да решим е като преговаряме е КАКЪВ МАНДАТ НА ПРЕГОВОРИ МОЖЕ ДА ИМАМЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО.  Какво може да се прави в тази посока? Това са темите."

Председателя  вече е отрекъл като напълно неприемлива възможността БСП да излъчи второ правителство в този парламент, но за да стане по-ясно за какво правителство иска да се водят преговори, дава думата на Йордан  Соколов . Той е негов заместник, председател на парламентарната група,  и един от хората, които по това време вярват в искрените намерения на Костов. Й. Соколов доразвива тезата за която в НИС предварително е постигнато нужното съгласие: … "Или ако приемем , за мен не е по-лоша възможност  едно експертно правителство  в което да не влезнат никакви политически лица  но без значение , може да е с мандата на БСП , това вече няма никакво значение. Няма защо да губим време  ако ние се съгласим  че трябва да бъде експертно правителство."

За да се продължи убеждаването в същата посока, думата е дадена  и на Светослав Лучников - по това време главен юридически експерт на ръководството, участващ  в ежедневните заседания на НИС. Ето и неговите думи: "…Трябва да се излъчи едно временно правителство. Това временно правителство може да бъде договорено между основните политически сили и това именно трябва да бъде  солта на преговорите с тях. В това временно правителство трябва да се включат изключително само експерти. Вярно, че политически безцветни хора няма. Всеки има някакви ангажименти , но те могат да бъдат избрани така , че да не бъдат фрапиращи фигури. Може да се  постигне съгласие. Това временно правителство след това, самото то изцяло или с малки промени, да прерасне в служебно правителство. Това също може да се договори…"

Дебело трябва да се подчертае, по това време ръководството на СДС не само  че действаше единно, то действаше единно под доминиращата воля на председателя. Никаква разнопосочност на действията или прояви на инакомислие не са наблюдавани. Тази субординация, с разпределение на съответните роли между същите хора, се запази с пълна сила и в правителството на ОДС.

След изказванията на Александър Йорданов, Георги Панев, Васил Михайлов, Евгений Михайлов и др., започва да става ясно че предложението на председателя и Изпълнителния съвет за програмно  правителство тръгва към  провал.

Костов очевидно е предполагал подобно противопоставяне и затова иска  непременно да бъде повикан и изслушан президентът Петър Стоянов.

Събитията бяха поставили П. Стоянов в изключително сложно положение. Той бе избран за президент, но трябваше да встъпи в длъжност след 8 дни, когато положи клетва. Член 96 от Конституцията гласи : "Президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред Народното събрание по чл. 76, ал. 2." Петър Стоянов бе длъжен да бъде внимателен и умерен, защото депутатите на БСП, ДПС и блокът на Жорж Ганчев можеха да напуснат Парламента и новоизбраният президент да няма пред кого да положи задължителната клетва.Търсеше се само повод  да го обвинят, че  не се държи  като президент на всички българи или да откажат да работят под силния уличен натиск.Така при подало оставка правителство и разпадащ се Парламент, който приличаше  на обсадена казарма, щеше да бъде блокирана единствената останала институция, способна  да спре хаоса и разпада на държавата.

За подобни заплахи подхвърляни от страна на БСП, Президентът вече бе информиран, включително и от пишещият тези редове. Костов отлично познаваше политическата ситуация.Той бе наясно, че П. Стоянов няма как да не се съобрази с намеренията на НИС за провеждане на преговори и излъчване на общо програмно правителство. Президентът го направи, но като постави три важни условия: за бъдещо абсолютно парламентарно мнозинство, за кадрови потенциал на министерски съвет след изборите и за кадрови потенциал на местно ниво който да извърши радикална промяна в страната. Подкрепата на Стоянов не промени особено напрегнатата атмосфера.

След нови остри изказвания  и отправени критики към ръководството от  Едвин Сугарев, Красимир Момчев, Иван Сотиров и др., председателят предложи следния текст за решение на НКС: …"2. Подкрепя мирните протести на недоволните от управлението на БСП граждани и предлага на парламентарната група да участва активно в тях, като бойкотира Народното събрание, освен при полагането на клетва  на президента Петър Стоянов и вицепрезидента Тодор Кавалджиев И ГЛАСУВАНЕТО ПРИ ЕВЕНТУАЛЕН ИЗБОР НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО." Част от присъстващите  съзряха  опит да се прехвърли въпроса за програмното правителство в парламентарната група, която да се призове към гласуване чрез позоваване на точно този текст.Последваха реплики , възражения, скандирания в залата и Костов бе принуден да промени обтекаемата формулировка по "правителственият въпрос": "2….И ДА ГЛАСУВА ПРОТИВ ПРИ ЕВЕНТУАЛЕН ИЗБОР НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО".

Това вече бе нещо друго. Опитът на председателят и Изпълнителният съвет се оказа несполучлив. Пропадна съставянето на кабинет,който "да прерасне в служебно правителство". За БСП и ДПС  такъв кабинет щеше  да бъде един вид  гаранция  за плавен преход и отпадане на възможността да се търси сметка за  хиперинфлацията и извършените финансови безчинства.

Във всички ключови моменти на И.Костов му беше необходима подкрепа от ръководството на Съюза защото сам не би могъл да се изправи срещу седесарите идеалисти , като Филип Димитров, Едвин Сугарев,Евгений Михайлов и пр., за които декомунизацията на държавата бе първи приоритет. 

Често възникващите подозренията  към него трябваше да бъдат възприемани "само" като тактически реверанси към БСП по пътя към крайната победа. Членовете на изпълнителния съвет му помагаха,  не защото имаха лакейски манталитет, а поради  изключителната способност на Костов да убеждава. Той не се впускаше в директен диспут с излагане на аргументи до изчерпване на възраженията. Вероятно е изучавал стратегията на непреките действия, защото уменията му да използва словото на другите за свои цели са забележителни. Беше в състояние часове наред да омайва събеседниците си, да фокусира вниманието само върху сегменти от предварително определена от него теза, докато накрая този който го слуша сам сглоби детайлите и каже това което председателят очакваше да чуе. Тогава Костов възкликваше: "По-добре не може да бъде формулирано! Дай това да го развием и да го кажем на НКС!"/ Народното събрание, Министерския съвет или другаде където беше необходимо/. 

Това бяха обикновено политически теми свързани с икономиката и финансите, по които човекът нямаше професионална квалификация и правеше изказване, опирайки се логически на наученото от Костов и неговата принципна подкрепа. След време  се оказваше, че нещата не стоят така, човекът започваше да си задава въпроси и когато нивото на неговите специфични познания не му позволяваше да открие допусната грешка, започваше да разбира, че не бива да взима отношение въз основа на аргументи подбрани от друг. Зачестяването на подобни случаи водеше до загуба на доверие и разочарование. Човекът най-често се отдръпваше и когато направеше преглед на изминалите събития започваше да съжалява за оказваната помощ. Повечето изявени личности в СДС, които по това време подкрепяха председателя, загубиха доверие в искреността на неговата политика. Някои се оттеглиха и потънаха в мълчание.  Други, като Йордан Соколов, със смелост и запазено достойнство откровено признаха грешките от 1997 г. и последвалото управление на страната.

 За да си осигури свобода  на действията  в преструктурирането на икономиката и добри възможности за манипулиране, И. Костов не допусна в  СДС  нито един икономист от висок ранг, който би могъл да оспорва  обосновано  неговите решения.

 Характерен в това отношение бе скандалния и съзнателно потулван случай с банката на Атанас Тилев. През 1996 г. година Иван Костов спешно свика Координационния съвет на СДС с дневен ред от една точка: да се разгледа и приеме  предложението на банкера Тилев, СДС да приеме като подарък 25% от неговата Банка за земеделски кредит.

 Офертата беше представена от Ал.Божков и залата занемя. И.Костов бързо взе думата, разказа за своята среща с Тилев и се опита да обоснове предложението като финансово много изгодно за СДС и като възможност Съюза заедно с А. Тилев да разгроми кръга "Орион" свързан с една друга банка, в която пък Жан Виденов бил имал акции.(твърдение което се оказа напълно невярно). На повечето членове на НКС не им беше необходимо да разбират от финанси, за да възразят категорично срещу това срамно съдружие. Банката бе създадена от Андрей Луканов, а самият Тилев, бивш преводач на Тодор Живков, бе окачествен от германската преса като "живия микрофон на КГБ" още през 1981г.("Велт ам Зонтаг").

Това предложение бе контрирано с остри отрицателни изказвания на Едвин Сугарев Евгений Михайлов, Красимир Момчев, и др..Иван Костов не очакваше такъв отпор.Думата взе и  Филип Димитров. Бившият председател на СДС заяви, че се обсъжда  нещо толкова скандално, каквото досега НКС не помни. Предложи да се прекратят дебатите, да няма никакво гласуване и най-добре да не се съобщава извън залата каква е била темата,  за да не се излагаме пред обществото. Добави, че напуска залата тъй като за него дневният ред е изчерпан. Заседанието бе прекратено, но все пак информация изтече и Йордан Соколов се видя принуден

 да направи коментар за медиите (в."Пари",1 март 1996г., архивирано във в."Дневник"), и да обяснява позицията на НИС: "...Нямаше икономически риск за СДС да купи за 1лв. дела на А. Тилев в БЗК, рискът беше политически...", "...с придобиване на дялове от банката СДС ще има по големи възможности да атакува "Орион" и правителството...", "...А.Тилев, който също не бил кристално чист човек, станал жертва на политически натиск и се обърнал към най-голямата опозиционна сила, търсейки политическа закрила" и пр. Впоследствие банката  фалира, но Тилев успя да

 раздаде 40 милиона долара на свои собствени фирми. По-късно стана известен и като агент "Румянцев"  от VI управление на ДС, и като съдружник на Симеон Сакскобурготски и близък приятел на ген. Бригадир Аспарухов.

В случай че СДС бе станал банкер и съсобственик,  щеше да рухне заедно с фалита на БЗК. Тогава И. Костов спокойно би могъл да създаде нова организация, като се отърве  от всички "лоши" седесари - идеалисти, които си позволяваха да му противоречат.

Отърваването се случи по-късно, през февруари 1997г....!

Затова втората голяма тема  на заседанието от 14 януари 1997г. бе особено важна за бъдещето на СДС : свикване на Девета национална конференция.  Приоритет за председателя не бяха предсрочните избори, нито действията за бързото овладяване на катастрофалната обстановка в страната, главното бе да се свика незабавно национална конференция. Той отдавна беше решил да разгради коалиционната структура на Съюза, да унищожи отделните партии и да превърне СДС в партия с командирско единоначалие. Въпреки сериозната предварителна обработка на мнозина членове на НКС, разума и отговорното отношение към актуалните проблеми надделяха. Острото противопоставяне от Евгений Михайлов, д-р Георги Карев, Васил Михайлов и др. промени нагласите и точката отпадна от дневния ред след проведено гласуване.

Впоследствие, използвайки развитието на събитията и носен на вълната на нищо не подозиращата "народна любов'', И. Костов успя да свика националния форум на Съюза. Всички си получиха заслуженото... без изключение. Най-активните противници по "програмно-правителствения въпрос" и "Тилевата банка" бяха принудени да напуснат СДС, а по-умерените само Координационния съвет.Най- послушните получиха... министерски постове!

Запазете спокойствие, не се възбуждайте,  дами и господа, все още запленени от новия реформаторски порив на старите участ ници в много от ключовите събития през злополучния преход.

Дори да оставим настрана  хипотезите и логическите изводи, изложените факти са достатъчно красноречиви. Те са публични, лесно проверяеми и се отнасят до политическия морал и доверието. И няма  нужда да ползвате криво или плоско огледало, за да четете и после да интерпретирате в писмени упражнения. Който не иска да види истината, винаги остава излъган.