Веселин Вучков*

Година време наблюдавам скрит процес на набъбващи тоталитарни практики. Красиви фрази за нормализация прикриват зловещи тенденции. Мантрата „Полицейщината при ГЕРБ“ подменя истински опасните идеи МВР и службите за сигурност да придобият манталитет на тоталитарни придатъци. Това се прави подмолно, целенасочено, (почти) непоправимо…

Примери:

Подобен критерий за оценка качеството на разследването не е имало дори и в тоталитарно време! Защото: този критерий подтиква дознателите да привличат обвиняеми лица, за да получат по-добра атестация; а това е опасно, тъй като наказателният процес не е конвейр за производство на обвиняеми лица, а път за изясняване на обективната истина! Всъщност, защо ли се учудвам?! Важно е количеството, бройките… Това е вирус, пренесен към наказателното производство от оперативната дейност. В продължение на година главният секретар „засипа“ оперативните работници с изисквания за минимален брой информатори и минимален брой оперативни разработки! Трупат се бройки, оперативните работници цъкат с език, хартиеното безплодие набъбва ли, набъбва…

А това е подход за работа, присъщ на една тоталитарна държава:

огромен брой информатори, огромен брой разработки, огромен брой оперативни работници… „Идеалната“ демократична държава в представите на някои ръководители представлява: пет милиона оперативни разработки и десет милиона информатори! Ще призная отчаянието си относно наличие на експертен потенциал т. нар. ОИД (оперативно-издирвателна дейност) да претърпи поне елементарна реформа. Твърдо е убеждението ми, че цялата (секретна) подзаконова база, върху която функционира ежедневната, ежеминутна ОИД на МВР и ДАНС, е в драстично противоречие с Конституцията. Тук без намесата на международни експерти реформа няма да се получи! В професионалния си път срещнах един-единствен ръководител, който положи неистови усилия този порок за бъде отстранен – Калин Георгиев (бивш главен секретар). Заради което – естествено – „заслужено“ беше оплют от днешното МВР-ръководство…

Тази зловеща поредица от примери може да продължи: 

фондации и търговски дружества на ДАНС; стартирала проверка от ДАНС срещу Президента (или как Конституцията „пречи“ на всички добри намерения!); елиминиране конкурсите в МВР и пр., и пр. Изобщо - служби за политическа (зло)употреба. Да, това са пълзящи призраци на милиционерската държава, удобно прикрити зад фасадата „борба с полицейщината“. Всъщност греша: народната милиция от преди 1989 г. не е могла да се „похвали“ с някои от изброените „модерни“ похвати…

*Веселин Вучков е депутат от ПГ на ГЕРБ,

бивш зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013)