Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Не съм следил всички, които са полагали цветя или заставали в мълчание за да отдадат почит пред паметта на най-великия българин на 19 февруари. Но никак, ама никак не си спомням някога, извън протоколните събития с участието на държавните ни мъже, да се е откроявало присъствието на дипломати или политици от Русия. 
Върнах новинарската лента и особено информациите, които заливаха родния ефир, с "последни данни" за визитата на президента Путин. След това руското посолство, а не БПЦ, обявиха за "държавническото" /подобен статут му се придава щом замества руския държавен глава/ посещение на руския патриарх. Проследих и активната работа на руското посолство по грижлива селекция на достойни според тях българи да вземат участие като Инициативен комитет в отбелязване на 140 годишнина на края на руско--турската война, дата която сме си избрали и за национален празник.
Не, не грешите, руското посолство си е съставило списък от доверени хора, които според тях са достойни да чествуват края на войната, т.е. националния си празник. Оставям на вас да претеглите по скала на унижението колко ниско този акт ни поставя.
Изглежда обаче, в сградата на Драган Цанков поколения дипломати не са намирали  връзка между делото на българските възрожденци и на Апостола на българската свобода и Освобождението ни. За това и устойчиво отминават само с протоколен маркер датата 19 февруари, като 

бързат да прелистят календара

Отговорът не е сложен - няма промяна в последователната руската имперска политика, от времето на Азиатския отдел и граф Игнатиев, комуто членове на Инициативния комитет на руското посолство, искат да издигнат нов паметник. При доказано с исторически документи негово участие в "осъждането" извън съд на Васил Левски. И забележете къде искат да разположат новия, пореден паметник на граф Игнатиев - в градинката на църквата "Свети Седмочисленици", там където са паметниците на жертвите на насадения от Съветския съюз режим - Никола Петков, Г.М. Димитров и Димитър Гичев. 
И там искат 

да узурпират историята

 и десакрализират мястото за поклонение на българите пред жертвите на съветския и руския режим. 
И тогава и сега Русия не отдава дължимото на делото на Васил Левски, смята го за противопоказно и несъвместимо на нейните интереси.
Питам официалните власти, какво ще "празнуваме" на 3 март? Национален празник, в чиято основа стои делото на Васил Левски, или за пореден път предоставяме територията си за отбелязване на края на руско-турската война. И то с акт - Сан Стефанския мирен договор, в който думата България, да не говорим българска държава, изобщо не е спомената, и чийто оригинал и до ден днешен, след 140 години !? не е показан. Не си спомням да има подобна давност върху какъвто и да исторически документ и логиката на подобно действие от страна на руските власти е само една - ще се сринат митове и заблуди, с които удобно се обслужват устойчиви нужди на руската външна политика, а именно 

митът за освободителя на братския народ,

 митът за безкористната помощ, митът за вечната /не/признателност - която все дължим и никога не е достатъчна и т.н.
Без Левски няма България, няма Априлско въстание, няма Райхщадстко споразумение, няма руско-турска война, няма българска държава. Почитта към Дякона не се измерва по брой зари и слова на държавни мъже, тя е част от идентичността ни. Не  Апостолът на България има нужда от хора с костюми и вратовръзки да се упражняват, често в куха реторика, те имат нужда от него за да прикрият греха и порока в своето политическо битие.
На този фон отношението към Левски на официалните руски власти, след като отказва да бъде агент на руските тайни служби, само маркира растящата пропаст между сърцето и духа на моя народ и имперска Москва.  
Съжалявам, Апостолът ми е по-скъп от цялата суета и показност, които ще се излеят върху българската общественост на 3 март. Нищо, че булевардът с неговото име не е толкова централен, колкото булевардите с имената на руските царе, генерали и дипломати. Нищо че паметникът му не е толкова висок, колкото е паметникът на руския цар. 
Да не говорим, че е почти незабележим в подножието на бетонния безименен руски солдат в Пловдив.