Христо Марков

Асеновград е особен град. Едва ли има поселище в страната, което да е така силно свързано с православието и гражданите му да са толкова стриктни миряни. Тук хората от векове са дарявали и строили храмове, създавали са традиции и един особен дух. Не случайно го наричат българският Йерусалим, не случайно Бачковската обител е на хвърлей място. Да, но последните години има нещастието да е в Пловдивска епархия, а тя се управлява от светиня му Митрополит Николай(популярен сред миряните като Лудото Коле), който отдавна се е утвърдил като виден „новатор” и открит чернокапец в симония, но и църквата, и държавата са принудени от години да го търпят и си мълчат пред безобразията му. Този път Лудото Коле се развихри в една от най-известните асеновградски църкви „Св. Богородица Благовещение”, известна и като Рибната църква.

В началото на месец февруари тази година, Негово високопреосвещенство решава да овладее Рибната църква и да назначи втори свещеник в нея, без никакви аргументи. От 43(!!!) години в нея служи известният в целия град отец Тодор, който е сътворил в името на Бога и миряните само добрини. За достойният си живот и служение отец Тодор е провъзгласен единодушно за почетен гражданин на гр. Асеновград. Чудесно, но популярността и обичта към други са греда в светото око на Лудото Коле и в началото на февруари той провожда в Рибната църква отец Стилиян – млад и неопитен свещеник, но за сметка на това е син на архиерейския наместник отец Йордан. Този отец Йордан е прелюбопитна фигура в местните църковни среди. На първо място е дългогодишен агент на Държавна сигурност с второ име агент Ганчо и на второ място е личен другар на самия гръмовержец владиката Николай. Това е достатъчно да бъде назначен в храма отец Стилиян, който е ръкоположен само преди 4 месеца. Поставената задача е недвусмислена – да бъде принуден отец Тодор

да се оттегли от храма, 

на който е посветил половин век от живота си.

Но обхванатия от вселенски амбицзии Николай среща острата и недвусмислена съпротива на миряните от енорията, които не приемат категорично своеволията му. Започват едни грозни сцени, на които стават свидетели и националните медии (в предаването на Горан Благоев по БНТ широко е отразен проблема), но всичко това не озаптява владиката. Отец Тодор е привикан в покоите на пловдивския владика и е подложен на унижения и тормоз, включително и това, че е заплашен от началника да му бъде свалено расото. Няколко дни по-късно на освещаването на храма „Св. Георги” в града се изтъпанва пловдивският владика с кавалкада от луксозни лимузини и подобаваща група мутри и заявява пред ошашавените хора: „Аз съм митрополита и няма да зачеркна подписа си.” Пред медиите певеца в храма открито го обвинява в симония при ръкополагането на свещеници. Миряните от Асеновград правят подписка до Патриарха с основно искане владиката Николай да бъде изправен пред църковен съд за злодеянията, които сътворява ежедневно. Подписката надхвърля 1 000 души.

Действията на миряните в града стимулират Лудото Коле да се развихри в негов неподражаем стил. На празника Преполовение той пристига отново в Асеновград с още по-внушителна свита и с влизането си в храма публично изгонва от него певеца, защото си позволил да говори срещу него по телевизията. След това циркът продължава в храма и Колето заявява: „Отец Тодор като почетен гражданин на Асеновград ще има допълнителни ангажименти(??!) и във връзка с това аз назначавам трети свещеник (???) в този храм.” Унижението на стария свещенослужител става пред очите на изпълнили храма хора, но владиката е предвидил недоволството и води със себе си дузина униформени и още толкова цивилни полицаи и за капак цели два екипа на СОТ, които сноват сред миряните да се грижат за скъпоценното тяло на окончателно 

обхванатия от Сатаната владика

Много ми е интересно какво би отговорила вътрешната министърка Бъчварова на въпроса всичко ли са свършили полицаите в Асеновград, та трябва цял взвод да охранява скъпоценния митрополит?! В подписката хората пишат на владиката: „В момента се противопоставят християни срещу християни. Кому е нужно това? Ще опустее храмът. Голяма част от миряните ще се насочат към други църкви в града, а останалите няма да стъпят повече в храма. Ще спре потокът от миряни от цялата страна. Ще секнат помощите, хората се заканват и лев повече да не се дари. Ще се разтури единственият четиригласен църковен хор в града почти на 80 години.”

Нищо обаче не възпира Лудото Коле. На Преполовение обявява, че в храма вече ще служи и трети свещеник – отец Никола и че досегашната практика за пренасяне на чудотворната икона до Бачковския манастир с литийно шествие е неправилна и трябва вече да се извършва с … охранителна фирма. След това се разпорежда иконата да бъде запечатана с лепенки и кара тримата свещеници, заедно с настоятелството да се подпишат на тях. „Никой няма право да я отваря без да се съберат всички заедно” – гърми гласът на самозабравилия се владика пред ошашавените миряни в Рибната църква. На забележката, че това което прави е светотатство Лудото Коле отговаря недвусмислено: „ Зад мен е Бога, държавата в лицето на областния управител г-н Димитров и истината. Трябва да се знае в епархията кой кара влака!”. И се възкачва на подареното му от неговия другар Гочиту Гергов „Ауди А – 8” и отлита към следващите си подвизи.

Това е, драги читатели, това се случва от години в Пловдивската епархия и няма земна сила, която да озапти един напълно самозабравил се владика. При посещението ми в Асеновград хората споделиха, че са объркани как да реагират, когато в храма, наглед чинно спазващият правилата на Богуслужението Николай изведнъж превърта и

започва поредното шоу…

Не знаех какво да им отговоря, но съм напълно убеден в следното: С мили и кротки християнски протести срещу един напълно неконтролируем владика няма да стане! Зад лудостта му стоят тези, които го избраха неканонично за водител на Богуспасяемата Пловдивска епархия, а те са Държавата и Синода. Не ме интересува дори, че Лудото Коле е от котилото на Държавна сигурност, но това че все още го търпят е срам, много голям срам за Светото ни православие. И се надявам, че ще дойде светлият ден, когато насилствено бъде залят с катран, овалян в перушина и прогонен от епархията. Това е – истинската вяра е това!

В галерия: Отец Тодор - един човек, посветил се на вярата и православието