Faktor.bg потърси за обобщение на политическата 2018 г. политолозите Румяна Коларова, Татяна Буруджиева и Антоний Гълъбов, както и за тяхната прогноза за предстоящите събития и горещи точки през Новата година. И тримата анализатори са категорични, че предсрочни избори следващите 12 месеца не ни очакват. Единствено Буруджиева запази в прогнозата си евентуален нов вот, ако се случи извънредна ситуация, при която правителството се окаже в задънена улица. Румяна Коларова и Антоний Гълъбов са категорични, че не е възможно да се сбъднат празничните пожелания на Ахмед Доган за програмно правителство. И тримата политолози заключиха, че най-важното събитие за 2018 г. е председателството ни в Европейския съюз. Гълъбов отбеляза, че са правени неуспешни опити то да бъде компрометирано, което е щяло да доведе до опасни последици. Буруджиева критикува провалената 2018 г. за БСП, която, за разлика от всички останали парламентарно представени групи, все още не е започнала предизборната си кампания. Според Румяна Коларова, правителството е успяло да избегне латиноамериканския сериал, който протестиращите са опитали да направят. Вижте какво казаха тримата политолози пред Faktor.bg: 

Антоний Гълъбов: Предсрочни парламентарни избори няма да има, но през цялата 2019 г. отново ще говорим за тях
 
Тази година беше важна, защото от нея могат да се извадят много поуки. Имаше опит да се компрометира българското председателство в ЕС, който обаче не успя. Ако това се беше случило, щетите за страната ни щяха да бъдат много тежки. Вместо това, видяхме пълна мобилизация на политическия елит и на администрацията ни, които се справиха успешно. В същото време може да констатираме, че след председателството ни, вместо да бъде съхранена тази инерция и да бъде подържан ритъмът на мобилизация, имаше отпускане и загуба на ориентация. Това позволи да се разгърне една обоснована, повече или по-малко, вълна от протести и съпротива срещу управлението. От друга страна, тази година виждаме една все по-радикална и неефективна в политическия процес БСП. Управляващото мнозинство продължава да поддържа програмата си, която е най-същественият документ за кабинета. Не виждам и криза през 2019 г., която може да бъде предизвикана от самото правителство. Най-вероятно 2018 г. ще остане с разбирането, че България се справи добре с председателството си в ЕС и успя да компенсира от части големия дефицит на българско присъствие в големия политически процес. Надявам се това да се отрази и положително на Европейските избори догодина. Те именно са най-важните за ЕС, откакто той съществува. Поне засега хората в България не си дават сметка за големия политически залог, който представлява подобен вот. Много важно е през следващите месеци политиците да успеят да обяснят, че от това, как ще се развива Европейският съюз, зависи какво ще е качеството на живот у нас. Местните избори са важни за състоянието на политическите партии, за кадровия им потенциал, както и дали има процес на изграждане на някакви нови политически субекти или на промяна на дистанциите на досега съществуващите партии. Аз по-скоро не очаквам предсрочни парламентарни избори през 2019 г., защото не съществуват подобни обществени очаквания, а и самите партии не са готови на това. Което не означава, че отново през цялото време няма да говорикм за предсрочни парламентарни избори, както говорихме и през 2018 г. С речта си преди Нова година Ахмед Доган се опита да смекчи тона, който наложи Мустафа Карадайъ. При откриването на последната парламентарна сесия изказването на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ беше доста радикално. Той каза, че ДПС започва да работи за сваляне на правителството и за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. В това отношение, като че ли имаше опит за успокояване на подобна перспектива от страна на Ахмед Доган. Разбира се, идеите му са изцяло негова работа, защото това, което той предлага като програмно правителство, е напълно невъзможно догодина. 

Румяна Коларова: Румен Радев ще продължи бутафорните си битки с властта и ще показва, че има подкрепата на Путин

2018 г. ще остане и ще се запомни с българското председателство в Европейския съюз. Не само заради натрупания опит, политическия и административен актив през първите шест месеца, но най-вече заради това, че във връзка с председателството през вторта половина на 2018 г. ние преживяхме точка на пречупване. Очакванията на хората вече са за много качествена политика и по-добър живот, свързан с по-добро качество на управление на публичните ресурси. Като че ли за всички граждани вече е неприемвливо да бъдем непрекъснато последни във всички възможни анализи и класации на останалите страни в Европейския съюз. Ние започнахме годината с етикета, че сме най-бедната и корумпираната държава, минахме през едно ефективно председателство, за да се върнем на същия проблем – за изключително ниския стандарт на живота и за лошото качество на политиката в България. Това беше година, през която реално не сме преживели реални промени. Но за моя радост, не преживяхме поредния латиноамерикански епизод, при който българската икономика и политика циркулират около сценариите от 1990 г. Беше осуетен сериалът, в който под натиска на улицата правителството преминава през политическа криза, когато отстъпва, за да се облагодетелства определен кръг хора. Последният път, когато това се случи, беше през 2014 г. Политиците ни вече успяват да отговарят на подобни нагласи. Политическите партии вече си дават сметка за тежката цена, които самите те плащат. Ясно е, че БСП трудно може да се съвземе след трите поредни сценарии, които левицата пусна. Ахмед Доган в речта си говори за програмно правителство и търси формула, с която да се подели отговорността между всички парламентарно представени партии. За него те трябва да плащат цена за обслужването на онзи олигархичен кръг, който изсмуква ресурсите на България през поледните 25 години. В сценария на Ахмед Доган има една институция, която със сигурност печели и това е президентът Румен Радев. През следващата година държавният глава ще продължи да води бутафорните и фасадни политически битки с правителството. Радев ще продължи да демонстрира, че има подкрепата на Москва, което не е добър ход за един президент, който на първо място трябва да е обединител на нацията. 

Татяна Буруджиева: След нов парламентарен вот ще имаме същата конфигурация в парламента

Ако трябва да говорим шаблонно, естествено, че българското европредседателство е политическото събитие на годината. От гледна точка на българина обаче то въпросът е, дали правителството ни ще успее да даде достатъчно ясна посока за развитие на България за постигане на по-високо качество на живот. В този смисъл говорим за доходи, за перспективи, за развитие на икономиката или ще продължаваме да се опитваме да запазваме развитието си в по-бавен и възможен за прогнозиране ход. Председателството ни в ЕС даде много силен тласък, създаде очаквания, особено за големи инвестиционни проекти и за икономическо развитие на Балканите, в което България да играе централна роля. Някак си всичко това потъна в поредица от недоволство, закърпване на положение и поддържане на ситуацията. Надявам се това да не продължи и през следващата година, която ще е много тежка. Предстоят ни европейски и местни избори. Повечето от партиите започнаха да се готвят още в края на 2018 г. Единствено БСП не е сред формациите, които вече правят предизборна кампания. По време на избори винаги държавата започва да работи на празен ход, докато се разберат резултатите от вота, за да се прецени тежестта на политическите сили и особено на тези в управлението. Силно се надявам, че опозицията ще бъде достатъчно адекватна, както и управлението, за да дадат на България в тази тежка година по-различна перспектива, а не да оставят хората пак на страховете си. Дано да не си играят с емоциите им и да не преживяваме отново политика „от скандал към скандал“. Това ще бъде пагубно за всички – както за партиите, така и за нас гражданите. Действително много се говореше за предсрочни избори още дори тази година. Моята позиция обаче е, че през 2019 г. няма да има парламентарен вот поради липсата на логика. В политиката понякога много от нещата изглеждат нелогични, но всъщност има една много по-голяма дълбочина. Ако можеше да се промени нещо или ако се виждаше подобно драстично настроение сред хората за смяна на правителството, вече щяхме да имаме предсрочни избори. Засега социологията показва такова съотношение на силите, което ще възпроизведе най-вероятно същата конфигурация на управлението. При това положение едва ли има българин, който има желание да загуби време и една купчина пари, за да правим избори само защото трябва да се оправдаят някои прогнози. От друга страна виждаме, че управлението трудно се справя, особено в коалицията на Обединените патриоти. На ГЕРБ е трудно да постигне синхрон със своите партньори. В резултат на това подкрепата на ГЕРБ ерозира. Дали партията на Бойко Борисов ще реши през септември да направи 2 в 1 местни и парламентарни избори е под въпрос, защото трябва да проследим как ще протекат през следващите месеци политическите процеси. Второто нещо, което може да предизвика предсрочни избори на фона на нестабилната ситуация на очаквания, е събитие, което би могло да преобърне ситуацията. Зависи от управляващите, дали ще искат да направят едно освежаване, което да стопира процесите на бавната и незабележима ерозия на ГЕРБ, която винаги се получава, когато една партия е в управление.