В България активно работят СМРАД-средства за масова реклама, информация и дезинформация, казва българският писател Пламен Пасков

Олег Айрапетов, историк и Пламен Пасков, български писател и блогър в разговор с главния редактор на Pravda.Ru Инна Новикова за странните игри на българските политици и бедственото положение на българската икономика.

—Защо през 19 и началото на 20 век Русия се включва в политиката на Балканите?

О.А.: Имало е идея да се създаде братски съюз на славянските държави.

П.П.: Русия е имала нужда от проливите.

О.А.: Да. И в случай на голяма война в Европа са ни били нужни съюзници. „Трябва ни минимум 250 хилядна съюзническа, славянска войска”, смятал Сазонов.

А тези славянски съюзници започнали зверски да се избиват един друг. България била принудена да предаде Силистра на румънците, но пък получава в замяна турски територии и излаз на Егейско море.

В резултат на войни и поражения територията на България дори се увеличава. Но загубата на икономически развитата Добруджа била катастрофа.

Възниква въпросът, кой трябва да понесе отговорността?

И тогава започва пропагандна кампания, че българите са направили всичко правилно, виновна е Русия. Например, поръчват статии във Франция. Сами си ги пишат, отпечатват ги във френски вестник и после, с твърдението, че това е написано от французи, го препечатват в българската преса.

През 1916 година се открива ж.п. линия Берлин-Константинопол през България и се случват редица много важни събития. Когато пристига делегация от Райхстага в София, българските вестници пишат, че в София се говори повече на немски, че българите не са славяни, а тюрки по произход.

Радославов прокарва през НС закон за промяна на българския църковен календар. Той заявява: „Не искам моите българи и онези руснаци да празнуват Пасха и Нова година едновременно”.

Искали да преименуват църквата „Свети Александър Невски” на „Кирил и Методий”, да разрушат паметника, да разрушат още някакви неща. Целият план бил да се отдалечат двата народа.

До този момент в България много силно влияние имал Екзарх Йосиф, но той умира през 1915 година. Той е писал пророчески в дневника си: „Голямо нещастие е за нашия народ, че в тези критични дни начело се оказа човек като Фердинанд”.

Всичко свършва с това, че България рухва след Първата световна война и губи всичко. Изгубва излаза на Егейско море, значителна част от Македония. Българската нация е разсечена, в Македония започват самостоятелни процеси и тя съвършено се разграничава от България.

— Пламен, как се отнасят към тези събития в България, какво мислите по този повод?

П.П.: Сама по себе си Първата световна, всъщност, не е интересна тема. Най-важното за нас е Македония-за нас тя е по-свято нещо, отколкото Киев за Русия. Това е свято. Затова и когато през 1915 година Австро-Унгария и Германия ни казват, че след войната Македония ще бъде наша, българите веднага се съгласяват. На наша територия се водят няколко битки и стълкновения с руските войски. Войната завършва трагично и за България това е страшна катастрофа.

О.А.: В съветско време България беше в привилегировано положение. Българските продукти получиха достъп до огромен пазар-от Брест до Владивосток. Всяка друга страна дори не би могла да мечтае за това. Цигари, вино, консерви… Това прави възможно процъфтяването на българското село, агроиндустрията, която беше създадена благодарение на позициите на Тодор Живков. Той много умно експлоатираше темата за българо-съветската дружба.

България получаваше големи отстъпки при доставката на електричество, газ и всичко останало.

Но в основата на политиката трябва да има здрав интерес. Бях преди две години в България, точно по времето на правителствената криза. Бойко Борисов каза, че е получил инфаркт и избяга в болницата. А пък на другия ден спокойно си ходеше, срещна се с патриарха. Меко казано, не останах с впечатление, че страната процъфтява, на българите сега им е много тежко.

П.П.: Сега в България активно работят СМРАД-средства за масова реклама, информация и дезинформация. За 25 години беше отгледано поколение с напълно променено съзнание. Хората сега имат съвсем различно мислене.

О.А.: През 91-ва в България се шегуваха, че борбата се води между сините дядовци и червените бабички. Сините, това е цветът на демократите, а червеният-цветът на комунистите. Българите решиха да се оттеглят от съветския пазар. Те мислеха, че България произвежда най-висококачествената продукция и затова ще отидат на европейския пазар. И най-лошият враг на страната не би могъл да измисли нещо по-лошо.

И така, те си тръгнаха от нашия пазар, но се оказа че не и трябват и на Европа. Затова пък европейците дойдоха в България и всичко си поделиха или просто разориха. Беше нанесен колосален удар. Сега, като излезеш от София и имаш чувството, че току що се е случило нашествие, че е преминала орда. Селата са напълно запустели, всичко е по-зле отколкото в Русия през 90-те. Всичко е запустяло, българските чушки са вносни. Можете ли да си представите?

— Не може да бъде! Наистина ли внасяте чушки?!

П.П.: 70-80 процента - да.

О.А.: Не е изгодно да се произвежда. Българският селянин, чорбаджия (кулак), той не се интересува как ще го наричат, а гледа собствения си интерес. У нас всички обичаха българските консерви, вино, домати, краставици… Сега всичко това е рухнало.

Страната е разорена, хората са просяци.

Преди да си замина от София отидох да пазарувам подаръци и в софийския ЦУМ в разгара на деня на четирите етажа имаше само четирима купувачи. Хората нямат пари. Хората се мъчат, това е видно и е много обидно.

Сега България е нещастна страна. Те никога не е била богата, но беше просперираща, а стигна до просешка тояга. И вместо да мислят как да излязат от тази ситуация, да живеят нормално, на хората им предлагат да обсъждат политиката, да търсят врагове и причини за свади.

На 3 март, на празника за освобождението на България не бяха поканени представители на Русия. Надявам се да са поканили представител на Турция.

Докато българският народ не започне сам да мисли за интересите си, ще има проблеми.