В двора на сградата на бившото КГБ в Рига се появи статуя на руския президент Владимир Путин разпнат на кръста. В нея може да забие пирон всеки, който пожелае да излее гнева си срещу кремълския диктатор. Авторът на инсталацията е пожелал да остане анонимен, обявиха от отдел „Информация“ на TV5, цитиран от delfi.lv.
"Появата на този експонат се намира в центъра на града и точно в тази сграда е естествено и закономерно. Самият Путин е работил в подобни учреждения и заслужава да забием по един един пирон в нея. Тя е на точното място в точното време…", - категоричен е Роналдс, дошъл специално да разгледа изложбата.
Разпнатият Путин е един от експонатите на изложението. Авторът пожелал да остане анонимен. Посетителите, същите като обществото, са разделени на две групи: едната, която забива пирони в статуята, а другата – ги вади от нея.
В експозицията, която е с вход свободен за посетителите, са изложени 10 творби, сред които е и превърната в резервоар кола, от който в Нощта на музеите ще блика фонтан. Той ще символизира как в глъчката на града хората ще престанат да се чуват и виждат един друг.
"На мен ми харесва, когато човек може да се уедини и да вникне във всеки един експонат, търсейки да открие символи, свързани с неговия личен опит“ - каза авторът на инсталацията от TV5 Андрис Марачковскис.
Инсталация в сградата на бившото КГБ може да бъде видяна до края на май.
Още от Хляб и пасти
Дизеловата сделка между САЩ и Русия – спасителният пояс на Тръмп за Путин
Американският президент извади от ръкава си всички руски козове и иска да сложи край на войната, която възприема като своеобразна игра, при условия, много близки до тези на Москва
Апелът към Радев е като апела на Радев към Путин
За да падне "прогресивната власт" трябва да има мощна политическа опозиция, но тези лидери показаха, че не могат да бъдат никаква опозиция
„Генерал Армагедон“: от руините на Сирия до ударите по Украйна — ще потърси ли Хага отговорност от Суровикин?
От руските операции в Сирия до систематичните удари по украинската инфраструктура — биографията на Сергей Суровикин повдига въпроса за командната отговорност и докъде може да стигне международното правосъдие в търсенето на виновните за военни престъпления