Игор Ейдмън

Стана сензация информацията, че нивото на доверие към президента Путин се е понижило до 33.4%. Но ако се опитаме да анализираме резултатите от това изследване ще установим следното: реално рейтингът на президента е под тези проценти. От тях е видно, че работата на президента се одобрява от доста повече хора, в сравнение с доверието, което имат (62.1% одобрение срещу 33.4% доверие). Резултатите показват, че около 30% не вярват на Путин, но му дават своето одобрение. Но как може да одобряваш някого, на когото нямаш доверие? Това не е някакъв странен руски феномен и не е проява на шизофрения, както може да се види от пръв поглед. Това е в резултат на това, че 

руснаци просто се страхуват да кажат истината,

 когато отговарят на въпросите на социолозите. 
В това проучване въпросът за одобрението е затворен (трябва да избираш между предложените варианти), а когато става дума за доверието към политика – въпросът е отворен, отговаряш директно на запитването. Много хора, когато трябва да отговарят на отворени въпроси, без да са подготвени за тях, когато ги питат одобряват ли работата на президента, трудно се решават да отговорят просто „не“. Затова голяма част от хората, които са недоволни от президента, колебливо отговарят, че я одобряват. А на въпрос за доверието, при който трябва да назовеш политиците, на които имаш доверие, с удоволствие игнорират Путин. Да не назовеш името на диктатора е много по-лесно, отколкото открито да кажеш, че не го одобряваш. Затова социолозите получават много по-ниски резултати за доверието към Путин, отколкото на неговото одобрение.
Разбира се, че при отворените въпроси рейтингът на политиците е доста по-нисък, отколкото при затворените. Едно е когато се предлага на хората да избират между фамилии, друго е, когато сами трябва да посочат на кои политици имат довере. Но в случая с Путин не става дума за обикновено забравяне. И посред нощ да ги събидиш, руснаците първо си  спомнят за президента. Затова тези, които не назовават Путин, го правят с пълно съзнание, което е израз на тяхното негативно отношение към него.  
Степента на страха в различните категории респонденти е различна. Ако има „плахи“ опозиционери, които се страхуват да кажат, че не одобряват Путин като президент, трябва да има много повече уплашени, които се страхуват да посочат името му сред политиците, които те одобряват.  Такива са една трета от онези, обявили, че имат доверие на президента. Следователно реалният рейтинг на доверие към Владимир Путин е между 20 и 25 процента.
Въпраки страхливците 

има и смелчаци, а сред тях и много смели антипутинисти

 Смелите са тези, които на директен въпрос подкрепяте ли Путин, отговарят с „не“ (28.4%). А най-смелите  (и заклети антипутинисти) не се възползват от възможността просто да замълчат за своето отношение към президента, а открито го посочват сред политиците, на които те нямат доверие (6.7%).
Получава се следната картина - населението на Русия е разделено примерно на четири, като всяка част представлява приблизително ¼: 
- лоялни, 
- открити антипутинисти, 
- плахи антипутинисти, 
- силно уплашени и индеферентни.
В тази ситуация протестният потенциал на обществото в Русия е достатъчно голям, а Путин би загубил при едни свободни избори.

Превод: Faktor.bg