Д-р Любомир Канов

Едно от най-трудните неща с които трябва да се преборва всеки опонент на лявото, на зеленото, на марксисткият популизъм или на твърде вокалните “защитници” на каквато искате откачена кауза в този объркан свят, която може да ви дойде на ум, е това, че те успешно си присвоиха едно много важно “право”. Незаслужено с нищо право, което аз наричам 

“Привилегия да добавяш приставката “ист”

 Това не започва днес. Още от времената на Троцки, Ленин, Зиновиев, Каменев, Луначарски и впоследствие Сталин, Ягода, Ежов, Берия и цялата тяхна въоръжена армия от идеолози с маузер в ръка, те си присвоиха привилегията да прикачват към името на своите противници зловещата приставка “ист”. Тя беше непогрешимият знак на смъртта за мнозина, които не харесваха тяхната версия за световно щастие. С продупчени отзад черепи в годините на Световната Пролетарска Революция полегнаха в безименни гробове може би милиони “леви уклонисти”, “десни уклонисти”, “буржоазни опортюнисти”, “ ревизионисти”, “националисти”, “ “модернисти”, “царисти”, “империалисти”, “капиталисти” и безбройни множества от други, на чийто гръб беше нарисувана безпогрешната мишена с приставката “ист”. Така е и в днешния век. Незнайно как и с какво право наследниците на идеологическите сатрапи от миналия век, с буквално същата идеология, макар и предрешена в друга и със значително по- изящна интелектуална опаковка, отново с раззинали уста тичат из политическата чаршия на модерния свят и лепят кой както свърне думи, завършващи със “ист” на всеки, който отказва да приеме тяхната доказано погрешна идеология. Легитимността, която те така безсрамно ползват, извира от тяхната 

претенция, че те представляват “доброто”,

 защитават бедните и нещастни трудещи се, ощетените, неграмотните, същевременно разчитайки на най-неразвитите и примитивни умове, за да ги заблудят и съблазнят с приказки за всемирно щастие. Уви, избирателните системи, както и Камбановидната крива на разпределение на човешкият ум и среден интелект е в тяхна полза. Те разчитат на това и никой не е успял да ги разобличи, както би трябвало, включително най-висшият световен клир, под чието расо те успешно се прикриват като окончателни, макар и безвъзмездно-безбожни “хуманисти”. Ако този скандал, тази лъжа не се превърне в истинско поле на битка mano a mano, аргумент по аргумент срещу нея, честните хора ще продължават да се движат мудно и засрамено из този свят със залепена на гърба табела с произволен негативен смисъл : нацист, фашист, колониалист, расист, затоплист, тръмпист, рейгънист, супремасист и прочие. И ще бъдат 

отстрелвани и побеждавани на всеки идеологически ъгъл, 

защото първоначалните обладатели на приставката “ист”са неуязвими срещу обратната атака. Думата “комунист” или “социалист” не успя да стане срамна, макар че заслужаваше това стократно. А лековерните и “образованите” в доктрините на левичарството са най-яростни в “ист”-еричното публично линчуване на несъгласните “врагове” на прогресивното човечество, даже посред агората на университетските кампуси. Старата марксистка песен , любезни приятели, както изглежда, ще бъде отново успешно изпята сто години по-късно, с една октава по-високо и с още малко повече дискант в левите регистри. Ще чуем в допълнение и трансексуални колоратурни арии. 
Forget the Normal, friends?
”Forget the dead they will not follow you...” 
(Bob Dylan, Nobel Prize winner for poetry.) 
Дали всичко е вече загубено? 
Мисля, че все пак, НЕ!