Д-р Илко Семерджиев

На 29 март 2000 г. тридесет и осмото Народно събрание гласува в дневния ред да влезе за приемане проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Значителна част от мнозинството на СДС гласува против, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС проектозакона влиза за разглеждане и в крайна сметка е приет в мандата на ОДС. Много хора продължават да се питат каква е причината за последвалите разцепления на Съюза на Демократичните Сили, но точно това гласуване дава ясен знак, че имплантираните комунисти и ДС-ари са си вършили задкулисната работа методично и последователно. Разбира се, най-удобното обяснение за пред повърхностните наблюдатели или незаинтересованите граждани, остава мантрата, че Иван Костов е виновен за всичко. Това продължават да повтарят и в днешното СДС, което си приписва успехите на правителството на премиера Костов, без дори да им прави впечатление, че нито един от тях не е участвал в него. Опитът за кражба на успешна история изглежда се оказва последната стратегия за оцеляването на едни хора, които са свързани с тази история само чрез абревиатурата на партията, която същият този Иван Костов създаде и, чрез която промени съдбата на България – от съветски феод я направи европейска и демократична република.