Д-р Илко Семерджиев
На 29 март 2000 г. тридесет и осмото Народно събрание гласува в дневния ред да влезе за приемане проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Значителна част от мнозинството на СДС гласува против, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС проектозакона влиза за разглеждане и в крайна сметка е приет в мандата на ОДС. Много хора продължават да се питат каква е причината за последвалите разцепления на Съюза на Демократичните Сили, но точно това гласуване дава ясен знак, че имплантираните комунисти и ДС-ари са си вършили задкулисната работа методично и последователно. Разбира се, най-удобното обяснение за пред повърхностните наблюдатели или незаинтересованите граждани, остава мантрата, че Иван Костов е виновен за всичко. Това продължават да повтарят и в днешното СДС, което си приписва успехите на правителството на премиера Костов, без дори да им прави впечатление, че нито един от тях не е участвал в него. Опитът за кражба на успешна история изглежда се оказва последната стратегия за оцеляването на едни хора, които са свързани с тази история само чрез абревиатурата на партията, която същият този Иван Костов създаде и, чрез която промени съдбата на България – от съветски феод я направи европейска и демократична република.
Още от Хляб и пасти
Германия удари мрежа, свързана с „Хизбула“: Забрани 4 организации и нахлу в 28 обекта
Въведените забрана се поставя по-голям акцент върху разбиването на местните финансови и организационни структури, които според властите позволяват на партията да поддържа присъствието си и мрежите си за подкрепа в страната
Момчето написало музика по текст на Илияна Йотова: Има една страна, в която съм нежелан
Всички сме жертви на тази изфабрикувана система, овладяна от шайка безскрупулни хитреци, погрознели от власт, ояли се в имунитети и привилегии, омърсени от измами, казва с тъга основателят на група „Апокалипсис“
Няма време: Отворете очи и уши, бомбата под България скоро може да избухне...
Вече закъсняваме в усилието да освестим България. Въпросът е да не стане непоправимо късно…