Христо Марков

            През годините всички десни парти от така наречената „стара десница” направиха всичко възможно да разсипят някогашния силен антикомунистически дух, който владееше в града по тепетата в продължение на повече от 20 години. Стигна се до абсурдни ситуации СДС да няма общински съветник в продължение на три мандата, организацията да се спихне до 44 души, а градските зевзеци да го наричат „СДС-Куртово Конаре”. И въпреки това духът на града не изчезна/на последните парламентарни избори Герб постигна именно в Пловдив най-високия си резултат от 42%/. Реформаторите с големи усилия успяха да вкарат един депутат, благодарение на известния хирург Димитър Шишков от ДБГ, който успя с лични усилия да катализира и вкара в общо русло част от някогашните оредяли седесари.

            След поредното разцепление, когато от РБ се отдели ДСБ положението изглеждаше безнадеждно за традиционната десница. Новата партия „Да, България” няма структури, няма ресурс, няма и ярки личности, по-скоро им липсват изборни биткаджий, ДСБ учреди движение „Нвоа република” и потърси спасение в пловдивската партия „Съюз за Пловдив” и нейния лидер Дани Каназирева, но тук трудността дойде, че по по този начин не могат да бъдат убедени пловдивчани с десния натюрел на кандидатите, логистиката им е изключително слаба, а на всичко отгоре когато се и опитах да им помогна получих смайващия отговор, че „не им трябва помощ”. В тази тъжна ситуация Реформаторския блок направи единствено правилния ход – изпрати човек отвън, човек, който

не е обременен с дълголетните пловдивски вражди

 и непоносимости между „сините каски”, а през годините имаше толкова много вражди сред тях, че накрая положението изглеждаше извън контрол.

            Бившият вонене министър Николай Ненчев оглави листата на реформаторите в Пловдив и има всички аргументи да измъкне мандата  в Пловдив, дори последните проучвания сочат недвусмислено, че има реален шанс и за втори мандат. С неговата кандидатура безспорно ще се съберат остатъчните „крилца и перца” от някогашния могъщ БЗНС-Никола Петков, който в Пловдив бе силна и здрава партия. Самият Ненчев е от традиционно семейство на никола-петковисти и председател на БЗНС, а това както и да го гледаме е сериозен бонус в политическата джунгла. При всички случаи така нареченият „биографичен вот” все още е силен аргумент в ситуация като сегашната. Политическият спомен от баби и дядовци, от бащи и майки, родовата политическа традиция може да е стимулиращ и мобилизиращ фактор, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва. На второ място бившият военен министър стартира кампанията си в града с един нестандартен и нетрадиционен ход, който се възприе много добре от пловдивчани. Кампанията на реформаторите е единствената, която се обърна към нашите традиционни корени, към същината на българщината и

възрожденските идеали

 Вече месец те са единствените, които раздават на всички диск със словото на Иван Вазов – 11 стихотворения и 10 избрани глави от „Под игото”. Както каза Гечо Паздерката : „Намери се един политик да припомни на днешните българи страниците на класика, а това е само по себе си чудесно в озверялата политическа кампания.”

            Кандидатурата на Николай Ненчев е симптоматична и с още нещо и то за пловдивския избирателен район. Тук е силен антисъветският дух, Пловдив е бил може би от най-пострадалите градове от руската инвазия в страната, което създаде и дълголетната

нетърпимост на пловдивчани към петоколонниците

 Примерът с Гергов е напълно достатъчен. От цивилните министри на отбраната Ненчев бе от редките изключения, които състемно, последователно и твърдо се противопоставяха на отвратителната инвазия на руската политика върху националните ни интереси. Правеше го с чувството на български патриот и с убеждението, че пътя на България е начертан отдавна – към НАТО и ЕС. Това се опитват да променят другарите социалисти и криворазбраните патриоти, а в цялата отвратителна ситуация в края на предишното правителство Ненчев бе от малкото, които показаха твърдост и последователност в тази си позиция, което само по себе си буди уважение. За тази си своя политика Николай Ненчев плати висока цена, плаща висока цена и сигурно ще плаща и занапред, но това е съдбата на всички, които имат в своя инструментариум като държавници високата чест да защитят националните ни интереси.

            С кандидатурата на Николай Ненчев реформаторите намериха оптималния модус към

 обръгналите антикомунисти в Пловдив

 Кампанията му е построена с оптимизъм и чувство за отговорност/забележителна бе речта му при представянето на листата в дома на културата „Борис Христов”/, може би е нужно по-силно присъствие в обществения живот на излаганите позиции, общение с хората на образованието и културата в града, обръщането към неправителствените организации и ще се очертаят контурите на „автентичното дясно”, така нужно през последните години на пловдивчани. При всички случаи реформаторите в Пловдив извадиха силна, национална фигура, която има всички аргументи за постигане на добър резултат.