Бях решил да не пиша за политика, но явно няма как. Три неща тази сутрин ме накараха да се хвана за клавиатурата. 

Dimitar Ganchev е пуснал едно съобщение, което е предизвикало реакцията на режисьора Стоян Радев, един от протестиращите. Можете да прочетете разговора на страницата на Митко. 

Тук (http://www.andrey-kovatchev.eu/bg/news/view/3/3156) можете да прочетете интервюто на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, което беше препоръчано от Милен Радев. В него се срещат абсурдни твърдения, едно от които е, че ГЕРБ абсолютно не стоял зад протестите. Що за партия е тази, която не стои зад протестите срещу своите опоненти???

И накрая, в "Дневник" се е появило едно мнение, което е цитирано от доста хора днес (Todor Yalamov, Nelly Ognyanova, Jordan Mateev, Galya Prokopieva, Aglaya Kotzeva), в което друг от протестиращите, Боян Рашев, най-спокойно отбелязва:

"Ние измисляме, ние създаваме, ние произвеждаме, 

ние осигуряваме. Цялата държава и всеки, който 

получава нещо от нея, мърда и шава благодарение 

преди всичко на нас."

Защо ги свързвам ли? Защото виждам как безспорно умни хора се подвеждат от жегата на деня и не се усещат какво става. Нека ви напомня: от 2009 г. до тази пролет България бе управляване от яростния хомофоб, прост и необразован Бойко Борисов. Негов министър на вътрешните работи бе лицето Цветан Цветанов - задочник по физкултура, гордо обявил се за завършил "следдипломна квалификация право" (адв. Хаджигенов и адв. Алексова да ви обяснят що за чудо е това). През тяхното управление Бойко назначаваше за шефове на служби, подкрепяше кметове, предлагаше за еврокомисари, избираше без никакви консултации с никого министрите си, а неговите министри си назначаваха по същия начин своите калинки, пиар-ки и др.п. 

Цветанът на мисълта разгони фамилията на съдебната система, предизвика уволнението на съдия Мирослава Тодорова, обяви десетки хора за престъпници, лекари за детеубийци, а собствения ми брат за крадец (и лекарите, и брат ми бяха разбира се оправдани - не за друго, а защото са невинни - ако сте забравили покрай Цветанов това основно право на гражданите, не се учудвам). 

Огромната част от протестиращите днес, вкл. и медиите, които ги отразяват, никога не бяха толкова критични към управлението на ГЕРБ. Попитайте какво се случваше в "Сега" или в "Дневник" при някой по-суров коментар по адрес на управляващите. Но не, защо да ги питате - просто погледнете как преди 6-7 месеца се опитаха да купят "Дневник", изнудвайки ги чрез някаква банка. 

Обясненията и оправданията не помагат, затова е по-добре да си ги спестите. Ако някой се чувства гузен и виновен, че не е протестирал, не сме му виновни нито аз, нито Митко Ганчев. 

Виновните могат да се видят в огледалото 

И сегашните протести, както и отразяването им, са възможни не заради друго, а защото Борисов го няма, а с него падна и СТРАХЪТ, който цареше в обществото ни. Аз познавам хора, които са ме питали - уплашено! - дали не ме е страх да говоря срещу Борисов и Цветанов. Намерете моето участие в "Шоуто на Слави" от 1-ви октомври 2012 г., дори и там го казвам. Публично, без страх. На излизане от Ники Кокинов преди три години, по стечение на обстоятелствата ми се обади една приятелка - това го разказах при Слави. Като ѝ казах, че съм бил в СГП, тя веднага изстреля "На разпит ли?" 

ТОВА БЕШЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА В СОФИЯ ТОГАВА 

Имал съм случаи на сериозни хора, четящи моите коментари във ФБ по времето на Борисов да ми звънят по телефона - или дори да не искат да го споделят по телефона, а само в среща на живо, в София (а някои дори не и в София, а само в чужбина!), че много са им харесали коментарите, дори искали да натиснат 'like', но не смеели, защото работата им можела да пострада. 

ХХI век?!?!

СТРАХЪТ ръководеше не само действията, но и мислите на хората. Това, че някои са гузни днес заради поведението си вчера е добро начало. Но не е добро другото - че не разбират: имунната система на демокрацията в България е изчезнала. 

Ако утре има избори и на власт се върне Бойко Борисов (и не, не ми обяснявайте, че това е невъзможно - напротив, точно това е възможното и единствено възможното на този етап; десните партии все още нямат шанс!), хората които са мълчали уплашено по негово време... пак ще замълчат. 

Това е положението. Не, не отправям нито укор, нито съдя такива хора, просто констатирам факта. Аз не искам, уважаеми хора, да живеете в страх. Не искам да се страхувате да протестирате срещу властта - дори тогава, когато властта ви натиска. Но искам да сте наистина творци - да измисляте, да създавате, но и да бъдете малко по-скромни. 

Ще завърша с една критика, която няма да се хареса на някои хора. 

Цитираното по-горе от г-н Рашев мнение издава едно неуважение към нашите родители, към по-голямата част от народа - онези отрудени, изтормозени от мисли за насъщния хора, селяните и работниците. 

Същите, които ИЗРАБОТВАТ парите си, вкл. и онези над десет хиляди лева, за които г-н Рашев пише: "Всеки месец внасям от името на фирмата и служителите си над десет хиляди лева. Какво ли ще стане, ако спра да ги плащам, докато не се изпълни единственото ни искане. (Не е нарушение на закона – просто се трупат лихви, които с удоволствие ще си платя. Но не на тях…)" 

Не, уважаеми хора, това не са парите на г-н Рашев! Те са парите, с които НИЕ, които ги изработваме, сме решили, че трябва да се плащат пенсиите на неговите и нашите родители, на майките и учителите, на лекарите и полицаите. Ако вляза в неговия тон, какво ще стане, ако лекарят в "Пирогов" реши да спре да лекува, ако (не дай, Боже!) детето му падне и си счупи ръката и си ходи със счупена ръка? Или ако митничарят на летище "София" реши да му направи проблем за айфона, който не е декларирал на излизане? Или ако служителят от Гранична полиция реши да не му провери документите и изпусне полета си за Германия. Знаем какво ще стане - г-н Рашев ще протестира, че не му се спазват правата. Но удобно ще забрави, че ние всички живеем в постоянен обществен договор. ВСИЧКИ ние си плащаме данъците, социалните и здравните осигуровки. Всички НИЕ. А не само красивите, умните и богатите. 

Това е положението, а на който не му харесва - да започне да работи, да създаде партия, структури и да се пробва на изборите. Меглена Кунева се пробва, даде ви всичко, което можеше, но не я харесахте. Иван Костов, Радан Кънев, Иван Н. Иванов - все читави хора - се пробваха, дадоха ви избор, но пак не го харесахте. Не харесахте и ГЕРБ, БСП и ДПС. И Атака (слава Богу!) също не ви хареса. Гласувайте за Зелените, за СДС, за който си поискате, но правилата на играта означават, че когато вашият избраник не е в Парламента, отстъпвате, влизате в опозиция, натискате управляващите да ви спазват правата. 

Управляващите отстъпиха за Пеевски, уволниха и зам.-министъра на вътрешните работи. Ако има достатъчно протести, ще отстъпят и за члена на СЕМ, за който Нели Огнянова писа онзи ден. Целта обаче не би трябвало да е да се протестира, целта би трябвало да е да имаме нормална държава, нормално общество. Да се намалят до минимум грешните или поръчковите назначения. С елитарност, с неоправдано самочувствие, с поведение така, сякаш всеки е бей няма да се получи. 

Временният успех на протестите ще премине, а държавата ни ще продължи да бъде без ясни правила. От такава държава полза имат само хора като Борисов и Цветанов, както и тяхното акционерно дружество "ГЕРБ". Нормалните политици също имат нужда от обществен договор. Те ръководят партии, а не ООД-та или АД-та. 

А ние - гражданите - имаме ли нужда от нормална държава и искаме ли България да е такава?