Александър Йорданов

Да подам ръка на по-слабия, да подкрепя изпадналия в беда. Така са ме учили моите родители. Възхищавам се на героизма на народите, които жертват своите синове, за да запазят земята си, родината си. Затова и след като през 2014 г. Русия подло нападна своя съсед Украйна, окупира и анексира украинска земя, въоръжи местни терористи и сепаритисти в Донбаска и Луганска области, нямах и капка колебание на чия страна трябва да бъда. Кого трябва да подкрепя. Целият нормален свят подкрепи справедливата кауза на украинския народ – да защити родината си, да си върне заграбената от агресорите земя. ООН осъди руската агресия. Демократичните държави, включително и нашата страна, въведоха санкции срещу лицата предприели или поддържащи престъпните действия срещу Украйна. Но е факт, че вече над 10 000 са жертвите на руската агресия срещу независима Украйна. И войната продължава. Хора загиват заради ненаситната

 мания за завладяване обхванала режима в Москва

Днес всички коментират възгласа: „Слава на Украйна!” на хърватския футболен симпатяга Домагой Вида, който веднага след футболната среща Хърватия–Русия взриви с него социалните мрежи. Руснаците побесняха, поискаха Вида да бъде отстранен от Световното първенство. Но удариха на камък. Ядец! Освен, че загубиха решителния за тях мач с хърватите, те трябваше да чуят и популярното в цял свят: „Слава на Украйна! На героите Слава!”. Реагираха глупаво с твърдението, че това е политика. Може и да е политика. Всичко е политика. Политика е, когато трагичният ансамбъл на руската армия „Александров” се тътри отново в България по никое време и радио „Дарик” му прави реклама. А е трагичен този ансамбъл, защото заради безумната политика на Кремълската върхушка той загуби близо 60 души от своя състав при нелепа самолетна катастрофа в навечерието на новата 2017 г. Сега се пише, че ансамбъла се бил „възродил”, че „заковал Варна на крак” и други подобни нелепости, които чета във варненския вестник „Черно море”. Възродил се е, няма що! Но загиналите няма кой да „възроди”.
Това аз не го разбирам. Загиналите „александровци”, които впрочем много обичаха да изпълняват военно-агресивни песни, да възхваляват въоръжени победи, не доживяха да гледат Световното първенство по футбол в своята любима Русия. Загинаха заради политика. Но нима не е политика зобането на допинг от руските олимпийци, заради кремълската истерия за повече златни медали? Естествено, че тази маниакалност е политика. При това политика вредна за здравето на самите спортисти. Но кой в Русия се интересува от здравето на спортистите? Важни са успехите, медалите, куфеенето на човека в Кремъл.
Всеки спортист е в правото си да посвети своя успех на когото си пожелае – любим човек, семейство, приятели, родина, на Господ дори. От екрана на БНТ ни облъчва рекламната политика: "Господ е българин!". Но да посветиш победата си на един изстрадал от войната народ, на народ който вече четвърта година се 

отбранява от руската агресия,

 за мен поне не е политика. За мен това е обикновена човещина. Спонтанно емоционално чувство на човек, който не е безразличен към ставащото по света.
„Слава на Украйна!” ще остане като емблема на Световното първенство по футбол в Русия. Стане ли дума в бъдеще за това първенство, винаги ще си припомняме достойния жест на хърватския футболист Домагой Вида. Сега чета, че ФИФА смъмрила Вида, но пък той, верен на себе си, отново е издигнал глас: „Слава на Украйна!”. Докъде само паднаха руснаците! Един млад футболист да им казва, че те не са прави в своята шовинистична и агресивна политика. Казват им го и световни политици, дейци на културата, казват им го много държави, ето че сега им го каза и световен футболист – Домагой Вида, който не е изключено да играе и в английския „Ливерпул”, както пишат някои издания. Той е играл в „Динамо” Киев и споделя: „Аз тук израснах и като човек, и като футболист.” В това се убедихме всички. С играта си на Световното по футбол Вида доказа,че е талантлив футболист, а с произнесеното след края на мача с Русия „Слава на Украйна” той доказа и израстването си като човек! Убеден съм, че ще продължи да радва с играта си милионите привърженици на футболната игра по света. Ще му се радват и всички хора, за които честта и достойнството са най-важните ценности в живота.