Светослав Пинтев 

Когато прочетох думите на президента Румен Радев, че  махат министъра на вътрешните работи заради „мърлявата работа” на полицията, а, пък тя се координирала от главния секретар и всичко това било парадоксално, се сетих за две неща. Все странни, само периферийно, свързани в настоящето битие на държавния глава. Поне на пръв поглед.
Сетих се веднага колко популярно е това словосъчетание в казармата, която явно никога няма да си отиде от главата на държавния глава. Нито на премиера Борисов, който първи го използва. Диалог като за плаца, не междуинституционален.  
Нямаше изобщо да се изненадам, ако Радев беше събрал журналистките и беше казал по адрес на Борисов:

 „А не искаш ли едно танго на плаца?“

Както беше модерно да се изразяваш в родната казарма през соца. А премиерът да вземе му отговори: „50 лицеви опори, киртак“.  Вече нищо не може да ме изненада.
 Второто, което ми дойде на ум бе следното.. Доколкото си спомням, Валентин Радев изхвърча от министерския пост в МВР и  заради безобразието направено от полицаите в Харманли, които прикриха пътния инцидент с  бащата на същия този президент.  Или поне така беше намекнато от отговорните фактори, ако трябва да продължим в стилистиката на соца. И тази работа не е просто мърлява, тя граничи с престъпление. Да не говорим, че униформените изкараха виновен блъснатия инвалид, което биха направили винаги за някого, когото смятат за важен. Особено, ако е блъснат инвалид, който нищо не може да им направи. Щяха да го сторят и за всяка мутра. Това също е остатък от казармения манталитет на соца, който трови днешния ни живот.
 Какво по-нормално от това за нашата държава на социалисти милиардери, които се борят за социално равенство. 
А, за да е всичко по-равно могат да 

 минат през всеки и с валяк 

 После блесна още един ярък пример за този манталитет, една негова еманация. 
 Загубих ума и дума, когато президентът заяви, че подкрепя т.н. "Инициативен комитет за единение на нацията"(виж списъка с избрните в края на текста, б.р.) и прочетох имената на хората в него. Това явно е ядрото на политическия му проект. Няма лошо, ако му харесва да се прави на партиен лидер, но участниците могат да те докарат до делириум тременс сами по себе си. 
     По ще му подхожда да се казва Комитет за разяряване на нацията с неговите кохорти от агенти на ДС и чугунени другари от всякакъв род и калибър.
Не очаквах дори от президент като Радев да се съюзи с професори от рода на „проф. д-р Искра Василева Баева, проф. Михаил Стоянов Мирчев, проф. д-р Боян Дуранкев“ и, разбира се, Стати Статев, ректор на УНСС,  който изстреля в лицата на студентите, осмелили се да протестират срещу кабинета Орешарски: "Ако не ви харесва в България - отивайте в чужбина, но не пречете!“. 
 Но студентите, а и всички ние,  сами сме си виновни, че не го увесихме на стълба на позора, не го изгонихме с шутове, не го отказахме от възможността дори да си помисли за някаква висока позиция в обществото. Иначе се пеним, че искаме по-добра България, че младите са много ценни.  
 Лично аз бях разярен, когато прочетох това име.  Сигурен съм, че така е и с мнозина други, видели списъка на Инициативния комитет за лъже-единение и намерили там своите „герои“. Почти всяко име в него събужда такива чувства.
Инициаторите определено не търсят единение, търсят  разяряване на хората. Друг въпрос е с каква цел.   
Асоциацията, която ме връхлетя, когато прочетох този чутовен списък  е още по странна.  Сетих се за великия 

Ярослав Хашек и неговия още по прочут герой: 

„ — Те само ви плашат — обади се Швейк, — никой войник не бива да се бои от нищо. Даже и в някой нужник да хлътне през време на боя, той трябва само да се оближе и да продължи да атакува, а колкото се отнася до отровните газове, всеки е свикнал с тях още от казармата, където често дават пресен хлебец и грах с булгур. Но сега русите били изнамерили нещо против началствата…“ Де да бяха, добри войнико, първо себе си щяха да отърват от новите си фюрери...
  Свърши се тя,  работата мирише на деградиране, би допълнил Школника от същия роман, който не е никой друг освен самия Хашек.Така мирише и около президентството, а и не само там. 
 А политологът Антоний Гълъбов го усуква във връзка с драмата около Младен Маринов: „Нека да го кажа така: време е най-сетне президентът да влезе в президентската институция, защото стоенето отвън не помага на качеството на демокрацията. Не става дума за война между институции. Това не е конфронтация между институции. Остава лошото усещане, че с процедурни средства се прави опит да се влияе върху политическия процес, което само по себе си не е добър стил.“ 
Стил ли, то не прилича на нищо на света. Освен на опит за разяряване на нацията. По салдафонски. 

Ето кои са в "Инициативен комитет за единение на нацията":

Доц. д-р Агоп Гарабед Гарабедян, акад. Дамян Николов Дамяно,в проф. д-р Огнян Герджиков, Емил Аврамов Кало, проф. Димитър К. Димитров, арх. Кръстан Илиев Нешев, акад. Антон Дончев, Никола Борисов Вапцаров, Любомир Недков Кючуков, инж. Огнян Любенов Станчев, проф. д-р Динко Георгиев Динков, проф. д-р Пламен Христов Павлов, акад. д-р Ангел С. Гълъбов, дин проф. Пламен Димитров Митев, проф. д.ик.н. Стати Статев, проф. д-р Боян Дуранкев – УНСС, акад. Георги Марков – БАН, доц. д-р Петко Христов, гл. ас. д-р Иглика Мишкова, проф. Петър Ангелов – СХ, акад. Кирил Боянов, проф. д-р Илияна Марчева – БАН,  Жени Костадинова Цветанова, д.ик.н. Янка Такева – СБУ, Георги Лозанов Чернев, проф. Орлин Загоров, проф. д-р Пламен Пантев, Нешка Стефанова Робева, проф. д-р Искра Василева Баева, проф. Михаил Стоянов Мирчев, проф. д-р Александър Любенов Илиев.