Според него честни избори не може да има, след като депутатът от ДПС Делян Пеевски управлява тази манипулативна медийна империя, а наскоро го възстановиха неправомерно на работа в следствието.
Този човек е за затвора, а не за работа в следствието, посочи Дачков.
Той акцентира и върху факта, че сега никой не говори, че правителството на Борисов е паднало от власт и не си е изкарало мандата, защото се е провалило. Според Дачков честни избори не може да има и защото Борисов и Цветанов са си купили под масата “Труд” и “24 часа”, а Цветанов от нисък клас чиновник, излиза от властта с 6 апартамента. Журналистът е категоричен също, че не трябва да се оставя проф.Михаил Константинов да бъде шеф на “Информационно обслужване”, защото заедно с ГЕРБ си подготвят служебна победа чрез софтуерни манипулации по време на изборите.
Дачков е категоричен, че през последните 4 години от управлението на Борисов в България компетентността, почтеността и чесността са натикани в ъгъла, а за сметка на това сме имали най-просташкото управление.
Ако сега само един министър или човек от властта попадне в затвора, всичко ще си дойде на мястото, хората ще усетят справедливостта. Но това сигурно няма да се случи, след като само преди дни за шеф на Столичното следствие сложиха Пепи Еврото, криминално проявено лице със съмнителна репутация, коментира журналистът.
При тази ситуация Данчков не изключва ГЕРБ да реализират служебна победа.
Още от Хляб и пасти
Дизеловата сделка между САЩ и Русия – спасителният пояс на Тръмп за Путин
Американският президент извади от ръкава си всички руски козове и иска да сложи край на войната, която възприема като своеобразна игра, при условия, много близки до тези на Москва
Апелът към Радев е като апела на Радев към Путин
За да падне "прогресивната власт" трябва да има мощна политическа опозиция, но тези лидери показаха, че не могат да бъдат никаква опозиция
„Генерал Армагедон“: от руините на Сирия до ударите по Украйна — ще потърси ли Хага отговорност от Суровикин?
От руските операции в Сирия до систематичните удари по украинската инфраструктура — биографията на Сергей Суровикин повдига въпроса за командната отговорност и докъде може да стигне международното правосъдие в търсенето на виновните за военни престъпления