Илиян Василев

Китайската тема като център на медиен шум, ще отмине като всички други пиар елементи на правителствената политика, защото няма дълбок и осмислен тил. В обществото също няма да се проведе по-съдържателен и задълбочен дебат. Това е следствието на популистко-повърхностния тип политика, която се провежда у нас почти по всички теми и медии. Но китайската проблематика е значително по-сложна, и качествено по-различна от руската.
Колко души следят новинарската лента от Пекин, изявите на китайския посланик у нас, синтетичните параметри на китайското присъствие в българската икономика и търговия?
След моментната еуфория около форума 16 плюс 1, на който България беше домакин, се загатна за огромни, но не специфично дефинирани възможности. Но след суетата не остава усещане за реални резултати, за останали проекти, които могат да бъдат реализирани.
Това не е специфична слабост на българското правителство спрямо Китай, но и спрямо всеки друг значителен потенциален суверенен инвеститор - така беше с Катар, така беше и с китайските суверенни фондове - да си припомним само казуса с Китайската Инвестиционна Корпорация, която управлява над 900 милиарда долара. Не по-добре стоят нещата и с Международните финансови институции - ЕИБ, Световна банка, ЕБВР и т.н. 

Пари има, проекти няма,

 способност да генерираме и управляваме подобни проекти още по-малко.
Китайците инвестират в Гърция, в Западните Балкани, в Западна и Източна Европа, но не и в България. То не бяха инвестиции в земеделие, в технологични центрове, дори Али Баба щеше да инвестира.
Приказките за значителни китайски инвестиции у нас не са от вчера, но реалният опит на китайските бизнесмени, които винаги координират действията си с китайските власти, не е особено окуражителен.
Изглежда има непреодолим разрив между капацитет и декларации на българските топ политици и държавни чиновници, когато трябва да конвертират думи в дела.
Има само две възможни обяснения - или не могат или не искат.
Примерно, логично бе, да се постави въпрос за китайско участие във финансиране и изграждане на ключови проекти на инфраструктура като жп линията между София и Бургас, защо не и за проект за скоростен влак /не твърдя, че това е единствената дестинация/, или да направят липсваща част от магистрала Хемус, или да се даде тласък на инвестицията в летище Пловдив, преговорите за която разбирам, че са зациклили.
Да, китайците строят евтино, бързо, качествено, но са изключително трудни в преговорите за условията на сделките и си защитават интереса професионално, без отстъпки. Трудно ще им "продадем" българския модел за грандкорупционните схеми.
Още по-страшното е, че дори и да се бяха съгласили да реализират някое от начинанията, щяха да се изправят пред неминуема колизия със средата за правенето на бизнес в нашата инфраструктура. Системата изисква постоянно "смазване" чрез корупционно стимулиране на всяко равнище - като започнете от администрацията на малкия град, през областните администрации, агенции, министерства - изобщо на всяко институционално равнище.
Да не говорим за "качествата" на законодателната и съдебна система, в условията на които трябва да се реализира договорната основа за всеки проект и бизнес. Това, че имате арбитражна клауза, която ви защитава в чуждестранен съд, не дава никаква гаранция за текущо равноправно или предсказуемо третиране от публични и частни субекти, още по-малко са 

ефективни и бързо правосъдие

За да стигнем и до работната ръка, в по-общ план до човешкия ресурс. Всеки голям инвеститор и проект изискват достатъчно квалифицирана и производителна работна ръка. Такава в България просто няма. Китайците реализират проекти в Западна Европа, но там уравнението се решава чрез постоянен имиграционен поток и внос на "мозъци". У нас тепърва ще осъзнаваме дълбочината на проблема с изтичането на квалификация, с критичните дефицити на човешките ресурси и отсъствието на имиграционна политика. Нашите политици изобщо не стоплят за какво иде реч.
Тези "горе", така и не разбраха тънката разлика между правенето на бизнес с Путин и със Си. Около Путин има олигарси, с които нашите приближени на Кой? лесно могат да си договорят сделките, както стана при Южен поток. Проект, който имаше първоначална стойност 1,7 милиарда евро, "набъбна" на няколко етапа и всеки път при смяна на правителство за да отчете "тяхното", до 4,2 милиарда евро. Похарчени без следа до този момент над 200 милиона евро, без да бъде построен нито милиметър от тръбата. Това е новата специализация у нас - да се харчат пари за проекти, които никога няма да се сбъднат.
С подобна оферта разговорите с Китай няма да стигнат до никъде.
Китайските проекти, особено тези в чужбина, силно контролират корупционния елемент, защото затварят и контролират всички критични фази на проектното развитие - от проекта, през търговете и изграждането до пускането в експлоатация. Те управляват проекта, ти получаваш готовия продукт и сметката, която ти оформят като дълг за плащане.
И за ядрената централа в Белене тепърва ще има отрезвяване, особено когато се премине към етапа на договоряне. Всичко това, което в момента се случва, се е случвало преди - и притчата за френските компании, които щели да "съинвестират" /откровена неистина/, и приказките за евтин ток от ядрена централа и това, че финансирането е осигурено без държавни гаранции.
И така до следващия студен душ, до следващия гранд пиар и външнополитически "успех" на поредния топ политик. Камери, фотосесии, големи думи, конграчулейшънс и други измерения на празноглавото самохвалство.
И нищо. Нищо като остатъчна полезна стойност.
А времето минава и 

оставаме на дъното

 Новините за падането ни под 7 милиона, за отлагането на членството в Еврозоната и Банковия съюз, за неприемането ни в Шенген - трябва да се възприемат като взаимосвързани частици от една обща верига - тази на добавената бедност вследствие на несъстоялите се реформи и обществено примирение.