Николай Василев

По повод изказването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че Кърджали е "част от нашите душевни граници", Външно министерство излезе с изявление, че „Днешните държавни граници са утвърдени с международни договори, признати от всички държави и не подлежат на съмнение, нито на преразглеждане. България и Република Турция, които се радват на отлични двустранни отношения, не правят изключение от тези договори.“
Това е силен аргумент... според правните норми на отиващия си световен ред, който след анексията на Крим губи своята актуалност.
Относно границите на България и Турция, имаме и по-силен аргумент. Те са начертани без употреба на сила, или заплаха с употреба на сила. На 24 август 1915 година е сключена Конвенция за ректификация на българо-турската граница. Това е 

първата мирна ревизия в полза на България

 Османската империя тогава доброволно и без заплаха с война предава на България ивица земя от 2 588 квадратни километра. Цената, която България плаща за това е огромна. Тя се включва като съюзник на Османската империя в Първата световна война и това я довежда до катастрофа. По силата на Ньойския договор (1919 г.) по-голямата част от получените по конвенцията територии преминават под юрисдикцията на Антантата, а година по-късно са предадени на Гърция. През 1923 година, по силата на Лозанския договор малка част от тях биват предадени на Турция. Този договор дълго бе считан за огромна победа на Кемалистката република. Край Одрин дори бе издигнат паметник в негова чест. Но ето, че дойде ден в който президентът Ердоган настоя за неговата ревизия.
Макар трайната придобивка за България от спогодбата да е само малко парче земя по южните склонове на Сакар, тя гарантира вече 103 години мира между нашите страни. 

Въпреки настояването на Сталин, Турция не напада България

 през септември 1944 година, както прави Съветският съюз. Нещо повече, процесът на свободно договаряне на границите ни продължава и завършва с подписаното през 1999 година Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море. 
От правна гледна точка границите ни са свободно договорени и препотвърдени през 1999 година. Но в задаващия се нов световен ред, тези аргументи могат и да нямат никаква реална стойност. Легендата гласи, че след Битката при Никопол през 1396 година, когато османците окончателно побеждават България и нейните съюзници - Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Венеция, Генуа, Влашко и ордена на рицарите на Св. Йоан, султан Баязид обявил нашите зами за вечно владение на Османската династия. Някои от нашите съюзници го попитали на какво основание прави това. Нямало договор, с който български владетел да е предал суверенитета на страната. Султанът посочил своя ятаган.

Въпросът защо Кърджали не е част от Турция разбира се не се изчерпва с Конвенцията за ректификация на границата от 1915 година. По силата на Акта от Топ Хане подписан през 1886 година България предава на Османската империя Кърджалийско и дефакто отцепилия се район по долината на река Въча – общо около 2 000 квадратни километра. В замяна Османската империя признава българския княз за вечен генерал губернатор на Източна Румелия. През следващите десетилетия България активно търси мирно решение на „Източния въпрос“. Не веднъж е предлагала Османската империя да даде автономия на Македония и части от Одринско, но тя приема да стори това едва когато Балканският съюз е вече формиран и е прекалено късно. Следва най-блестящата победа в новата българска история и сключването на Лондонския договор за мир. Според неговите клаузи всички територии между линията Енос – Мидия, Егейско море и Албания, Крит и всички останали острови в Егейско море се поставят под съвместния суверенитет на балканските съюзници – България, Сърбия, Черна гора и Гърция. Гърция тогава настоява само за пълен суверенитет над Солун, в който са разположени и български части. Сърбия заявява, че не признава „безспорна" зона на България в Македония и твърди, че цяла Македония – от Шар до Струма била „спорна“. Т.е. Никой не оспорва правото на България да присъедини териториите между Черно море, линията Енос – Мидия, Бяло море и река Струма. Като същевременно Сърбия и Гърция признават определени български претенции върху част от земите между Струма и Албания. В таен договор помежду си, те настояват границата им с България да е по река Вардар като предлагат на България да анексира не само Одрин, но и Кавала, Серес, Щип и Кукуш. 
България е можела да присъдени неоспорваните територии на изток от Струма и да настоява за автономна Македония под суверенитета на четирите балкански държави. Това сигурно би довело до "замразен конфликт", който по-късно да бъде решен. Вместо това управниците ни решават да демонстрират сила. Така се стига до Междусъюзническата война, Румъния ни удря в гръб и се стига до катастрофа. Но дори според Букурещкия договор Източна Тракия е оставена на България.

Защо тогава Одрин днес не е български?
 
Отговорът е еднозначен. Защото още преди да е изсъхнало мастилото на Лондонския договор, Османската империя напада България. Колкото и Лютви Местан да твърди, че в модерната ни история Турция не ни е нападала, истината е, че тя го прави, в момент когато глупашки сме влезли във война с нашите доскорошни съюзници. Без да срещат съпротива, армиите ѝ опустошават Източна Тракия и извършват безобразно етническо прочистване. Русия, нашият съюзник според Българо-руската военна конвенция от 31 май 1902 година не прави нищо, за да ни защити. 
Когато Енвер паша влиза в Одрин, нищо не му е пречило да продължи към Кърджали! В този момент там няма български войски и башибозушки части опустошават Родопите. Но Османската империя, която е извършила ужасяващи престъпления в Източна Тракия прави жест към България. 
Погледнато от дистанцията на времето на въпроса: Защо Одрин не е част от България можем да отговорим – защото през 1913 година България действа глупаво. Тогавашния премиер и най-прононсиран русофил Стоян Данев признава, че политиката му фалирала!
Колкото до Кърджали и околностите му – те не са част от Турция, защото Османската империя прави жест към България. По силата на Цариградския договор от септември 1913 г.) тя си връща Одрин и околностите му, а две години по-късно се сключва Конвенцията, с която започнахме нашия анализ. Това споразумение бе безценен капитал в отминаващата епоха, но както казах, може да не струва нищо 

в епохата след Крим

Президентът Ердоган ненавижда младотурците на Енвер паша и републиканците на Ататюрк. Едва ли се чувства ангажиран от подписа на Месут Йълмаз. От Ердоган не може да очакваме да направи какъвто и да било жест към България. 
Следователно за да гарантираме националната си сигурност трябва да постигнем две неща. Да спечелим душите и сърцата на гражданите на Кърджали (и не само там) Да ги убедим, че като граждани на България и Европа се радват на много повече правила и свободи, отколкото биха имали под властта на турския президент. (Това няма как да се случи, когато вицепремиери изпадат в истерия от това, че деца в детска градина танцуват на "ориенталски" ритми!)
И разбира се да установим такава близост с нашите съюзници, че винаги да сме сигурни, че те ще застават зад нас. (А това няма да се случи, ако ние не сме солидарни с тях – както се очертава след атаката в Солсбъри).
Най-опасният вариант за нашата страна е да се окажем в конфликт с Турция, изолирани от Запада и да трябва подобно на Стоян Данев през 1913 г. да разчитаме на Русия... Тогава катастрофата ни е гарантирана!
Страхувам се, че президентът Радев, БСП, Атака, ВМРО и други тласкат България именно натам!