Аркадий Бабченко, Каспаров.Ru

Преди дни в ефир ми беше зададен въпрос: „Не разбирате ли, че комуникацията с всяка специална служба, без значение дали е украинска или  американска, това е удар по професионалната репутация, след който ще ви бъде трудно да се върнете към журналистиката. Така, че вие би трябвало да ме пазите, да ме защитите. Но аз не желая да  участвам в това.”

Тази теза съм я слушал поне 150 пъти, и още толкова пъти съм попадал в подобна ситуация.
Не, аз това не го разбирам.
Не разбирам как на едната везна можеш да сложиш някаква си своя репутация, а на другата – разкрития за терористична група окупатори, които 

готвят убийства на невинни хора

 в твоята страна. Да, бих жертвал някаква си там репутация, когато става дума за живота на хора. Ох, ох, какво ли биха казали за мен хора като Вася и Коля – е, нека да убиват там някакви хора, за мен тяхното мнение е по-важно, в сравнение с живота на другите. 
Ама вие сериозно ли го мислите?
Аз не разбирам, как може да откажете на спецслужбите във вашата страна, когато искат от вас помощ, за да бъде предотвратена терористична атака, организирана от спецслужбите на окупатора. 
Ако вие нe помогнете на една отбраняваща се страна, тогава на коя страна помагате със своето бездействие?!
Е, твърде елементарна логика, даже на квадрат...
Ако смятате, че по време на война не трябва да помагате на вашите специални служби да се противопоставят на терористични атаки – за гражданин ли се смятате? За гражданин на коя страна?
В цял свят разкриването на едно престъпления на първо място и най-главно зависи от взаимодействието и  сътрудничеството на обществото на полицията, ФБР, МИ-6, и т.н., и т.н. Колкото повече хора продължават да бъдат в позата "с ченгетата не говоря", нивото на разкриваемост на престъпността пада до нивото на Конго. А самата престъпност нараства пропорционално в противоположната посока.
Да окажеш помощ при предотвратяване на убийството - това е  елементарно и основно задължение не просто на всеки гражданин, но по принцип – на всеки човек. И още повече по време на война.
Ако в страната се води война, за която изпращат от Русия да убиват, взривяват, включително твои приятели, а ти самият си журналист с определени етичните норми, който се дистанцира от битката и казва: "охранявайте ме, това е вашата работа, аз в това няма да участвам "- нима това не говори за това, че ти съвсем не си принципен журналист, а някакъв  егоцентричен нарцис м....а, който не вижда нищо друго, освен собственото си отражение в огледалото с ореол на главата.
Разбирам защо е невъзможно 

да се доближите до ФСБ с оръжие

 О, това аз го разбирам перфектно. Но аз не разбирам: ако конвенционалните американски разузнавателни агенции са ви помолили да им помогнете при разкриването на престъпни схеми -например на Янукович, който присъединява вашата страна условно към Мордор, а вие заемате следната позиция, като казвате „ на мен ще ми бъде трудно да работя след това“  - с този красив жест вие всъщност на кого помагате? Какво поставяте над всичко? Нормалното бъдеще на вашата страна, или възможността да печелите безпроблемно пари, независимо коя е страната?
И ако това се случва в Русия, то би било обяснимо, но подобни тези аз чувам и в Украйна.
Или поне за мен тази логика е неразбираема.
Е, добре, нека полицейските служители се опитват да се борят с убийствата и терористичните атаки, а вие си стойте настрана и си пазете вашата нравственост.
 Мордор (от Синдарин „черна земя“; „мор“-"черен, мрак" и „дор“-"земя") е географска област в измисления свят на Средната земя, описан в творбите на английския писател Дж. Р. Р. Толкин. Тя е Страната на Сянката, където властва Мрачният владетел Саурон. А напоследък се превърна в нарицателно за Русия на Путин.

Превод: Faktor.bg