Всъщност „самоубийство” е официалната версия на комунистите. Към края на 1964 и началото на 1965 година според режима на ЖивковТодоров-Горуня, който е висш партиен и държавен функционер, заедно с Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали властта. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.
Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. са арестувани повечето от заговорниците. Предусетил провала, Горуня избира самоубийството.
Във фаталната нощ се твърди, че до късно е готвел записки за изказване на предстоящ конгрес на партията, после облича пижамата си и ляга да спи. На сутринта е открит мъртъв. Според медицинската сестра, която присъства на огледа освен рана в главата е имал и множество пробождания от нож в областта на гърдите, целият е бил облян в кръв. По-късно кървавата дреха изчезва, а комунистите пускат като официална версия за смъртта самоубийство. Съвременници на Горуня обаче твърдят, че няма логика да си сложиш пижамата, да легнеш в леглото и да се застреляш.
Горуня е легендарен пратизанин, участвал е активно в съпротивителното движение и още преди преврата на 9-ти септември е имал конфликти и спорове с Живков за начина на партизанска борба. По-късно се обявява против колективизацията в селското стопанство и обсебването на цялата власт от Живков.
И историците, и наследницата на БКП – БСП до днес мълчат за смъртта му, истината не е установена, но отстраняването му се приема като една от най-жестоките саморазправи с вътрешната опозиция в БКП.
Още от На всеки километър
Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век
По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души
Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията
23-годишният горянин е убит край Чучулигово през 1952 г., след като преминава през партизанството, лагерите и откритата съпротива срещу комунистическия режим
Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства
„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят