Всъщност „самоубийство” е официалната версия на комунистите. Към края на 1964 и началото на 1965 година според режима на ЖивковТодоров-Горуня, който е висш партиен и държавен функционер, заедно с Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали властта. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.
Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. са арестувани повечето от заговорниците. Предусетил провала, Горуня избира самоубийството.
Във фаталната нощ се твърди, че до късно е готвел записки за изказване на предстоящ конгрес на партията, после облича пижамата си и ляга да спи. На сутринта е открит мъртъв. Според медицинската сестра, която присъства на огледа освен рана в главата е имал и множество пробождания от нож в областта на гърдите, целият е бил облян в кръв. По-късно кървавата дреха изчезва, а комунистите пускат като официална версия за смъртта самоубийство. Съвременници на Горуня обаче твърдят, че няма логика да си сложиш пижамата, да легнеш в леглото и да се застреляш.
Горуня е легендарен пратизанин, участвал е активно в съпротивителното движение и още преди преврата на 9-ти септември е имал конфликти и спорове с Живков за начина на партизанска борба. По-късно се обявява против колективизацията в селското стопанство и обсебването на цялата власт от Живков.
И историците, и наследницата на БКП – БСП до днес мълчат за смъртта му, истината не е установена, но отстраняването му се приема като една от най-жестоките саморазправи с вътрешната опозиция в БКП.
Още от На всеки километър
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма
Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев
Единадесет години без проф. Пламен Цветков
Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка