Миков пак изтрещя: Дава бригадирското движение за пример на младите

Другарите на „Позитано“ пак изтрещяха, напомняйки с ентусиазъм и носталгия за славното бригадирско движение от времето на комунизма. Поводът е, че днес се навършват 69 години от началото на задължителния и безплатен младежки труд, известен от червената пропаганда като бирагидрско движение.

На 5 август 1946 г. на прохода Хаинбоаз започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада „Георги Димитров“, под „мъдрото ръководство на БКП. Юбилеят провокира сантименталните откровения на председателя на БСП Михаил Миков, който изпадна в истинско умиление по светлите дни на комунизма. На страницата си във Фейсбук соцлидерът публикува обръщение, в което изтъква, че за него организираното бригадирско движение е доказало градивната енергия на левите сили.

Ето пълния текст на обръщението:

"В първите дни на август отбелязваме годишнина, важна за историята на социализма, но и за българската история. Тези дни отбелязваме началото на един емблематичен пример за единството на левите хора с обща цел – организираното бригадирско движение, доказало колко градивни могат да бъдат левите сили.

За негов старт се сочи строителството на Прохода на Републиката, заради което на 5 август 1946 г. е създадена първата национална бригада.

Груповият ентусиазъм и позитивното усещане за принадлежност към едно общество, солидарността и физическото усещане за споделена кауза е точно това, което днес липсва все повече в живота на българите. Инфраструктурни обекти, ж.п. линии, язовири, заводи... цял град – това ражда трудът на този младежки и патриотичен устрем, променил облика на Родината.

България от седемдесетте години на миналия век е продукт на усилията и приноса на всички българи в изграждането й.

Заслуга на целия ни народ след Втората световна война е онази България със силна индустрия, развито земеделие, балансирано регионално развитие и здраво в демографско отношение общество, без неграмотност и бедност, със социални придобивки и завоевания, които тогава бяха ежедневие, а днес се приемат за популизъм.

За съжаление, днес ситуацията е съвсем различна. Днес живеем в държава, която е длъжник на своя народ. Живеем сред бедност и несправедливости, които са навсякъде в ежедневието на българите.

Ние трябва да променим тази страна и да възстановим връзките между хората и между народа и държавата, да възстановим доверието и солидарността между българите.

Единство в името на обща справедлива кауза, ентусиазъм и солидарност в интерес на цялото общество – това са постиженията на тези две усилия на българската левица. Затова нека отдадем заслужена почит на участниците в бригадирското движение. Тяхното дело не е забравено. Техният пример е актуален и днес с поуката за силата на единството."

Изблиците на Миков показват за пореден път лицемерието на червената партия и нейната върхушка. Децата и отдавна още от малки учат по престижни европейски и щатски учебни заведения, прекарвайки живота си в разкош и презадоволеност. Пълен абсурд някой да вярва, че синчетата и дъщеричките на червената буржоазия биха се трогнали от сантименти, за да се върнат в България и да работят безплатно и неуморно по национални проекти. Освен това да спят по палатки и бараки и да набиват боб чорба и леща в метални канчета, а нискочели ЗКП-та и кариеристи да ги строяват по три пъти на ден на плаца и да ги задължават да изпълняват норми за N-тата петилетка. Това беше бригадирското движение на комунистите, другото е лицемерие и празни илюзии.