Докато сме единствената партия, която издига в приоритет малкия човек, малкото населено място, за да имаме право всички на равни услуги, ще бъдем непреодолима сила. С тази мантра откри предизборната кампания на ДПС в Плевен неговият лидер Лютви Местан само ден, след като тайно се срещна с турския президент Реджеб Ердоган.

Напомпен със самочувствие и самоувереност, лидерът посочи, че Движението ще води позитивна кампания - ще казва на хората какво те предлагат, а няма да атакуват самоцелно политическите си опоненти. Местан обаче предупреди политиците да бъдат малко по-внимателни с напъните ДПС да бъде изолирано от властта.

“Това не е възможно, а и дори да е възможно, не би било в полза на българския национален интерес, йезуитски извъртя тезата си партийният лидер и добави: “Политическата тежест на една партия, мястото й в политическото пространство не се определя от нечии мераци на лидери на други партии. Мястото на всяка една политическа сила, в това число и на ДПС, се определя от доверието на българските граждани, на избирателите”, изтъкна самодоволно партийният лидер.

Залитането на Лютви Местан по “малкия човек”, “българските граждани” и “национален интерес” оставя обаче горчивият вкус от поредното манипулативно говорене, зад което лидерът се опитва да избяга от отговорите на горещи въпроси: защо през всичките тези години на демокрация ДПС, което е било най-много във властта, направи така, че вместо да се грижи за обикновените български турци и техните проблеми, се е превърнало в обръчи от фирми и свърталище на преследвани от закона българи, които търсят протекциите на ДПС, използвайки партията като трамплин за бизнеса си. Как стана така, че вместо бизнес и нормален живот за хората в смесените райони, ДПС мислеше само как да се окупира във властта, за да може да феодализира цели села там, изсмуквайки финансовия им ресурс, като дискриминира българите за бизнес, работа и просперитет.

За капак на всичко е и тайната му среща с Ердоган, в която Местан не вижда нищо неуместно и смущаващо. Тя обаче красноречиво демонстрира, че ДПС, което отдавна преяжда с власт, няма ни най-малки намерения да промени политическия курс като се оттегли от властта, а още по-малко -  да потърси смирение и понесе вината за случващото се у нас през последната година и половина.