Мартин Петров

В родината си имаме много успели българи, които правят нашата история храбра и величествена. Днес също има много млади хора, които пишат, рисуват, изобретяват и спортуват всеки ден, за да постигнат своята мечта. Всички те имат една цел - да успеят.

За да успееш навсякъде трябва талант, сега искам да Ви запозная с един спортен талант, който е и световен шампион по кикбокс пойнт файтинг, това е Борислав Радулов. Искам да Ви запозная с него, точно след като се върна от спортен лагер, от световна величина в Гърция. Там нашето момче се държа на ниво, в триразовите тренировки не само издържаше, но даже окуражаваше свойте приятели от близките и далечни страни. Софийското момче, дишащо прохладния въздух на Витоша, успя да се докаже за пореден път пред света, за пореден път да покаже къде сме ние в стълбичката на финала. Той е един от онези младежи, които още от деца мечтаят да станат победители, не понася загубата, не е привърженик на второто място. Борислав е роден, за да побеждава, а това се постига с много труд. Той е едва на 16 години, а тренира от 4 годишен. За последните 12 години тренировки всеки ден, той има над 104 златни и общо 25 сребърни и бронзови медала на международни състезания.

Детската му мечта- вече е факт. Чул е българският химн, докато е на най-високата стълбичка след оспорваното световно. Мечтата му е факт след както той казва:

„Когато мечтаеш за нещо трябва да го постигнеш, а то се постига с много усилия, много лишения и дисциплина. Тренировки всеки ден, без почивка, скатаване и отказване!“

Той казва също, че за някой спорта е мъчение, за други се превръща в наложено задължение, трети и четвърти просто тренират без да знаят защо, но за да си шампион трябва да обичаш спорта, да обичаш тренировките- смеха и сълзите. Любовта към напрежението преди всяко състезание сравнява с тази при първата любов. В продължение на разговора ни, той споделя, че не може да живее без спорта, защото за него той е приятел и родител. Спорта му дава дисциплина, тренировките и лишенията му дават увереност, че ще донесе пореден златен медал на своят клуб и родина. Както винаги обаче, в нашата родина идва проблема, че всеки обичащ родината си спортист, всеки който дава на нейната история не получава никаква подкрепа от нея. Състезанията и лагерите се поемат лично от родителите на състезателите и така е с всички, не само със световният ни шампион, но и с всички други балкански, европейски и международни първенци.

„Жаждата за победа, и доказването пред себе си!“ – това дава сила на Боби да продължава напред, неговият идол Брус Лийе също цел за младият талант. Той иска да стане непобедим като него „...да съм най-добрият, да съм най-силният, да съм най-бързият и обичан състезател.“ - това е целта му.

В течение на разговора той ми споделя за момента преди последната среща на световното, тогава, когато се е изправил пред унгарското момче Роналд Варес, който е световен и европейски шампион, един от най-добрите в този спорт.Роналд също толкова упорито е искал титлата, а Бобо е виждал жаждата за победа в очите му. Като истински лъв е излязал на татамито и в двата рунда по две минути, които са минали като цяла вечност за него, той е решил всичко- победа за България, второ място за Унгария. В моменти като онзи той казва:

„Аз тренирах толкова години, играх толкова спаринг, сега го постигнах и съм щастлив, че го направих. Не съжалявам за изпуснатото време с приятели, за купоните, за всички забави, които изпуснах. За мен това е забавлението- залата и хората в нея, за мен спорта е начин на живот.“

Златното момче на българският кикбокс, иска когато завърши училище да отиде в НСА и после да стане треньор. Според него мисията му не свършва с това да бъде световен и да се разпише в книгата на славата. Той иска да създаде поне още пет световни шампиона, за да може неговият принос в спорта да бъде значим. Да, точно така, иска да направи нещо значимо, но противно на очакванията той скромничи и не очаква признания, не очаква някой да му се поклони, за това, че е тренирал толкова много. Той го е направил за себе си и за родината си, не за да бъде кой знае какъв.

Занимава се с актьорско майсторство от 4 години и за тези години на Откритата сцена на „Сълза и смях“ и камерната на„Славянска беседа“, той е създал приятелства, които според него ще бъдат вечни. Спомените, които е съградил с младите хора в театъра са незаменими, поуките които е взел от всяка минута прекарана зад кулисите- те са изграждащи характера. Житейски път на 16 годишен, който вече е световен шампион и е участвал в не един филм, реклама или предаване. Когато го попитах за любим момент на сцената той ми каза отрязано:

„ О, любимата ми сцена е с лъва в представлението„Магьосникът от ОЗ“. Там в първа сцена си играя с тенекиения човек, плашилото, кучето и малката Дороти. Не защото съм много смел, а защото съм Лъв. В следващият момент те се изправят пред мен и когато вече ножът е опрял до кокала, от лъв, аз ставам едно обикновено и страхливо котенце.“

В разговора ни разбрахме, че той е участвал и в сцени на филма „Пътят към Коста дел Маресме“, който беше българското предложение за Оскар. Най- запомнящата се сцена е била, когато момчетата се бият на кея. При заснемането на тази сцена, асистент режисьора е изкрещял„Спрете! Бориславе, това не е мач, недей да се биеш толкова красиво и професионално. Ти си обикновен но момче, което се бие като хамалин, моля те- опитай да го направиш като непрофесионалист!“. Естествено, от професионален кикбокс се е прехвърлил към юмручен бой.

В крайна сметка, към края на разговора си с Борислав, аз разбирам, че въпреки това, че държавата не му дава финансиране и той, и неговото семейство сами плащат за състезанията- той обича родината си. Не го крещи, защото е скромен, защото не върши нещата, за да получава лични облаги, а лично удоволствие. Той е гордост за българският спорт вчера, днес и утре. Борислав ще остане в нашата история не само като спортист и актьор, но и като един доста усмихнат и добър човек, целящ преди всичко да помогне. Приятелите му казват, че той винаги е бил такъв- правещ път и на мравката, точно като Цар Лъв.

Разделяме се с усмивка на лицето и най-сърдечни пожелания за успехи- лични и професионални. Пожелания да прославя родината си още дълги години и да продължава да се бори за себе си и своите мечти, защото историята ще помни герои като него.