Най-добрата българска спринтьорка Ивет Лалова даде първото си телевизионно интервю след завръщането си от Световното първенство в Пекин, където завърши на 7-мо място във финала на 200 метра. „Представянето в състезанията не зависи от момента и формата. За хората остава впечатлението, че всичко се случва лесно. Отстрани изглежда лесно, но не е така. Не виждате цялата работа, целия труд, всички сълзи и трудни моменти. Всеки ден се сблъскваме с много трудности. Не става само с труд и талант. Сутрин понякога не можеш да станеш от болка. Ние подлагаме тялото си на едни екстремни изживяване, а това има своята цена“, коментира Ивет пред Нова ТВ.

Състезателката обяви още, че има сериозни планове за бъдещето след края на кариерата си. „Моят край и краят на моята кариера ще дойде, когато всичко това не ми носи любов на мен и хората около мен. Плановете трябва да се правят. След края на кариерата ми следва друга кариера. Искам да правя много неща. Имам много интереси и затова винаги съм избирала трудния път. Имам много големи планове в посока спорт. Скоро ще започнат да се реализират, просто за момента имам приоритети“, продължи тя.

„Понякога хобито се превръща в професия. Първият ден беше преди 16 години. Тогава стъпих на стадиона. Аз съм израснала на атлети. Израснала съм с историята за лагерите, състезанията, купони, които тогава за мен явно не е имало. Повярвайте ми в леката атлетика не е такъв купон. Имам много неща, които ми помагат. Има много странични фактори, които са необясними, понякога помагат да се случат или не нещата.“

„Сънувам, че закъснявам за стартове. Преди бягането ни събират близо 40 минути преди старта и винаги сънувам, че закъснявам. Трудното е, че имаш 11 секунди на 100 метра, в които трябва да получиш всичко, което си научил през целия си живот. Намираш се на един 60 000-хиляден стадион и милиони пред екрана и това в един момент може да те пречупи. Или оставаш в играта и печелиш и се класираш напред, или оставаш толкова назад, че никой не те забелязва“, отбеляза спринтьорката.

„Когато получих тежката контузия бях млада и амбицирана. Тогава казах на треньора си Коце Миланов, че ако трябва ще чакам 10 години, за да подобря рекорда си. Така се и получи 11 години по-късно“, каза още Ивет Лалова.