Той не е типът човек, от когото се очаква да мине през тухлена стена за каузата, въпреки че игра наскоро с пукнато ребро и дори вкара гол. Бербатов, както всички заключиха, не е играч за Манчестър Юнайтед в съвременния смисъл на думата: артистичността трябва да е придружена с постижения в ерата на Фъргюсън. 

Той изглежда вече като играч, готов за Залата на славата във Фулъм, въпреки краткия си престой на "Крейвън Котидж". Бербатов всъщност никога не достигна върха в Манчестър Юнайтед поради различни причини, но стандартите на сър Алекс и без друго са високо в небето. 

Головите постижения на българина бяха прилични, но приносът му като цяло така и не беше напълно достатъчен за отбора. Победата над Арсенал в съботния следобeд не беше от типа мачове, в които на българина му беше позволено да играе. 

Сънените околности на "Крейвън Котидж", където на него се разчита далеч повече, сякаш му подхождат в по-голяма степен. Бербатов донякъде напомня на Теди Шерингам, играч, който не беше напълно оценен от феновете на Юнайтед, но носеше радост в различните си престои в лондонските отбори. 

Едно ранно отиграване в стил "Зидан" срещу Евертън доведе по пряк свободен удар, от който Брайън Руис откри резултата. В 72-ата минута българинът беше хванат в момент, в който недоволстваше от съотборниците си заради нескопосано подаване. 

Така Бербатов пое отговорността и се върна в средата на терена, откъдето можеше да се опита да създаде някакви опасности за тима си, за да се стигне до 90-ата минута, когато българинът пропусна от перфектна позиция, но притичалият Сидуел довкара топката след удар на Бербатов. 

Пляскайки с нахлузените си с ръкавици ръце, напускайки терена, българинът намали малко изолацията си и изглеждаше по-скоро, че се забавлява. В новия му дом със сигурност се наслаждават, че той е тук.

Джон Браун, Великобритания