Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват най – любимия празник на малки и големи - Баба Марта . С него поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най – близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по – добро начало.

Изпълнен с вярвания и обичаи, техните корени се крият в далечното минало на нашия народ. Както вече сигурно се досещате няма как да говорим за първи март и да не споменем Баба Марта.Според народните вярвания тя е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женския месец“, и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Предците ни вярват още, че празникът съвпада с магическото време, когато зли демони бесуват в света на живите, но заедно с това се ражда новото Слънце, предвестник на възраждането на природата и обновлението на света.

Своето най-пълно превъплъщение тези мирогледни представи са намерили израз в един от най-колоритните български празници. Наричат го

Първа Марта, Стара Марта или просто Баба Марта.

По стар обичай на този ден всички си подаряват мартеници - бели и червени, символ на чистотата и невинността, здравето и любовта. А ритуалите, които се изпълняват, имат смисъла на своеобразна молитва за здраве и берекет, магическо заклинание за дълъг и щастлив живот.

В миналото още призори мъжете палели голям огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.

Стопанките вадели от домовете червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, за да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А после връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, за да са жизнени и плодовити.

По традиция мартениците се носи девет дена или през целия месец. Сваля се, когато чуем кукувица, когато видим първия щъркел или лястовица.

Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се нарича за берекет, или пък се

хвърля в течаща вода – за да прогоним злото.

На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.