Днес християните по цял свят посреща Благовещение, един от най-светлите и тачени празници. Денят, в който Архангел Гавраил известява Дева Мария, че ще зачене Син Божий, нашият Учители Спасител. 

Памет за знамението са съхранили и нашите предци, превръщайки го в част от народния календар. Празникът наричат 

 БЛАГОВЕЦ 

или още Половин Великден.

В представите на българина с Благовец се свързва настъпването на пролетта. Нейни вестители са лястовичките, които се връщат от топлите страни и мечките, които се събуждат от зимен сън, къпят се в реката, а водата след тях става лековита.

В този ден кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започват да кукат – добър знак за здраве и благополучие. Затова преди да чуят гласа им, всички хапват по залък хляб и слагат дребна пара в джоба си, за да са жизнерадостни и засмени. А момите обръщат няколко камъка и гадаят щастливи ли ще са в брака.

Старо поверие разказва, че на Благовец от дупките си излизат всички змии и гущери. В древните вярвания това са земни твари, в което съжителстват добро и зло. Те са родов тотем, благодетели и пазители на семейното огнище. Затова много често са изобразявани върху украшения и съдове като апотропей срещу болести и зли демони. В същото време хората вярват, че змията е хитро, коварно и дори смъртоносно животно, което често носи много беди и смущава живота на хората.

С тези противоречиви мирогледни представи змията присъства и в българската традиция. За едни тя е истински благодат. Вярва се, че първото полязване на змия е лековито, че изваждат в този ден големи богатства от земята. Главите им имат магическа сила, която врачки и баячки използват, за да правят с тях магии за омайна любов и щастлив брак.

За други пък змиите и гущерите са жива напаст. Още от сутринта обредно гонят злите гадинки от нивите и градините. Жените премитат къщите и палят голям огън, който обикалят три пъти, а пепелта разпръскват в двора и стопанските постройки, съскат с уста и удрят по метални предмети, за да прогонят зловредните твари.

От огнището носят жар, с която ръсят в градините, като наричат: ”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”.

По стар обичай на Благовец се яде риба. Традиционно стопанката приготвя 

обредна храна ‘рибник’ 

шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Пекат сладък кравай, с формата на змия, от който хапват малки и големи, за да се предпазят от вредните животинки. Приготвят благовешки хляб ‘лечник’ - две кори тесто, между които се слагат всякакви зеленчуци, с който символично посрещат пролетта.

Именици: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др (25 март).