Началото на Великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни – 15 февруари. В религиозния календар тя се отбелязва като Неделята на Страшния Съд.
В различните краища на България Месни заговезни са наричани по различен начин – Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове,
Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо. Най-често приготвяните гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.
След Неделя месопустна се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни.
Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. Разрешено е да се ядат яйца и млечни продукти. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината. Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка).
Още от Вяра и демони
Почитаме Матрона Цариградска и Теоктиста от Лезбос - светите жени, посветили живота си на Бога
Жития на светците
Църквата почита събор на свети архангел Михаил и небесните безплътни сили
Днес своя имен ден празнуват всички, носещи имената Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радостин, Радослава, Радка, Райко, Пламен, Огнян, Емил, Милен
Днес православният свят отбелязва Архангеловден
Архангел Михаил символизира доброто, справедливостта и светлината, вожд на небесното войнство и пазител на душите