В Страстната Неделя вярващите християни изразявали своето страхопочитание към предстоящото тайнство на Христовото Възкресение.

Първите три дни от Страстната седмица са посветени на личното покаяние и търсенето на прошка. Привързани към своята езическа мисловност, патриархалните българи спазвали различни забрани. Табу било да се пеят песни, да се играят народни танци, да се слуша музика. Вярващите вярвали, че този, който пристъпи забраните, ще го сполети лоша болест или голяма беда.

По стара традиция последната седмица преди Великден започвала с голямото Великденско почистване - време, през което хората чистели къщите и пречиствали душите си, за да срещнат с радост Великия ден.

Във вторника на Страстната неделя, който народът ни нарича Велики Вторник, отколешна била традицията момите и младите булки да ходят на мълчана вода. От три различни извора я носели и над нея никой не проронвал и дума. Девойките и невестите измивали лицата и главите си с нея и се надявали това да им донесе здраве и късмет. Вярвали още в нейната тайнствена сила, затова я слагали на скрито място и с нея лекували различни болести.

На третия ден от Страстната седмица - Велика Сряда, българската православна църква напомня за жената грешница, помазала с миро Исус Христос, и за греха на Юда, който уговорил предателството на Спасителя за 30 сребърника.

Велика Сряда.

В миналото жените не подхващали на този ден никаква домакинска работа. Табу било да се шие, плете, тъче и преде. Малките дечица ходели да берат свеж здравец, свивали китки, с които шарели приготвените за Великден бели яйца. В някои селища стопанките на този ден боядисвали първите три червени яйца. Оставяли ги на видно място, за да ги огрее първо тях слънцето. Едно от тези яйца наричали за здраве на малките деца в дома. Него оставяли пред иконата на Св.Богорица. Второто носели на нива или лозе – за да прогонят болестите и вредоносните гадинки. А третото червено яйце било отредено за великденската погача.