Религиозната същност на празника не е добре изяснена, но според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо - езическо божество измежду 4-та градушкари — Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини, а Бог ще въздаде небесна справедливост, която хората не могат да постигнат сами на Земята. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.

Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите,кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.