Трите дни през юли - 15, 16 и 17, са станали популярни в народния календар като "горещниците". 

Предците ни вярвали, че за да няма пожари и градушки, и болести по хората и добитъка, не трябва да се работи, да ходи на нивата, да се пали пещ и да се пече хляб.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и Св. Марина (17 юли).

Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна - Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

В Софийско по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият горещник.

Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен, това предвещава студ и виелици, предаде БТА.

Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се е гасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се палел никакъв огън, а на третия (Св. Марина) насред селото се запалвал нов (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Св. Марина е повелителка на огъня.

Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него, предаде БГНЕС.

Над страната по време на Горещниците тази година не се очаква да бъде наистина горещо, температурите ще бъдат приятни, в повечето райони между 26 и 31 градуса.