​Обредните хлябове - молитва на Рождество

Коледните хлябове, които се месят ритуално на Бъдни вечер, са най-сакралната част от празничната обредност. Те са символ на берекета и молитва за плодородие и здраве през настъпващата Нова година.

По стар обичай стопанките приготвят три вида обредни пити. Големи кръгли хлябове, наричани още „боговица”, „богова пита”, „божичник”, „светец”. Месят се с „мълчана вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми, а брашното се пресява през три сита. Върху тях от тесто се моделират кръст, житни класове и цветя. В някои селища жените омесват и пита със сребърна пара, при която слагат още сламка или синьо мънисто и по тях гадаят за бъдещето.

Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство и оттам се наричат „гумно”, „харман”, „рало”, „орач”, ”кошара”, „бъчва”. Подобно на "боговицата" от тестото се прави декорация, която символизира кошарата – полукръг, в който се поставят ралото, овцете, прасенцето, пилците.

Третият вид обредни хлябове приготвят момите за избраниците си – коледарите. Те се оформят като дебели пръчки тесто, преплетени и обградени с отворен обръч.Наричат ги „вит-превит кравай”.

За малките коледарчета, които обикалят от рано сутринта на Васильовден къщите, пък се омесват коледни „кравайчета”, „колачета”, „пупки”. Тях стопанките раздават на малчоганите по време на обреда коледуване.