За този велик светец – господар на морето, покровител на рибарите и патрон на банкерите, българинът е написал много истории. В тях той е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот.

Предците ни вярвали, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки, да изпраща страшни бури. Има предание, че на 6 декември лодки и кораби не излизат в открито море.

Затова в чест на св.Никола по традиция се коли курбан – задължително шаран – за здраве и благоденствие. От там идват и другите названия на празника - Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. Според легендите тази риба се смята за слуга на светеца. Веднъж, когато излязъл с лодката си в открито море, се извила буря и пробила лодката, а с шарана светецът запушил пукнатина и така се спасил от гибел.

За трапезата жените правят обреден хляб и обредна храна рибник - шаран, пълнек с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечен в тесто.

Когато приготвят рибата люспите трябва да се отстранят внимателно, така че да не паднат на земята. Според преданията, ако люспа бъде стъпкана, ще донесе болести и страдания. На софрата се нареждат още постни чушки пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

По стар обичай празникът предците ни отбелязвали с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие. Вярвали, че ако я закопават в земята или се пусне в реката или море ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

В миналото празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

В традицията Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щастлив брак.

Специална почит към светеца оказват рибарите, които наричат първата, уловено в този ден риба в негова чест.

На 6 декември празнуват и банкери, ловджии и овчари, които тачат св.Никола като свой патрон.

Именници: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.