Жития на светците 30 март - 5 април

30 март

Житие на св. преподобни Йоан Лествичник

Не е известно какъв е произходът и къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Подтикван от любов към Бога, едва 17-годишен се оттеглил в Синайската планина, където бил подстриган за инок. След 19 години се поселил в пустинното място, наречено Тола, където се предал на постоянна молитва и на пост. Макар да обикнал самотния живот, не спирал да наставлява тия, които идвали при него за съвет. Сред тях бил и един ученик на име Моисей, когото спасил мисловно от смърт.

След дълги години пустинен живот Йоан по молба на синайските иноци станал игумен, който ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая”.

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.

31 март

Свети свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски

Участник I Вселенски събор през 325 г., погубен от еретиците на Галатия.

1 април

Пресвета Мария Египетска

Добродетелна християнска, живяла и умряла в името на Христос.

Почитаме паметта и на Свещеномъченик Аврамий Български

2 април

Преподобни Тит Чудотворец

Преподобний Тит бил дарен от Бог да лекува тежко болни и пази слабите от всичкото зло на земята.

Именници: Живко, Живка (от жив - апотропейно име- 2 април).

3 април

Преподобни Никита Изповедник

Един от най-ревностните врагове на иконоборците, умрял мъченически в името на Христос.

Днес църквата почита паметта и на свещеномъченик Никита Серски.

4 април

Преподобни Йосиф Песнописец

Добродетелен християнин, Йосиф преживял много страдания в името на Бог. Умрял на 84 години в присъствието на високопоставени духовници.

5 април

Свети мъченик Аготопод и Теодул

Дякон Агодопод и Теодул с божията сила целяли хората от неизлечими болести и обръщали езичниците към Христа.

                                        Покаянието и изповедта - път към Божията милост

В дните на великденския пост, 31 март – 6 април, хората се пречистват физически и духовно в очакване на чудото – Христовото Възкресение. Но за да бъде постигната Божията милост и благодат, трябва първо да изкупим греховете си. Това според праведните християни се постига с покаяние и изповед - тайнство, което подобно на светото причастие, има особен смисъл и значение за човека. То е подчинено на християнската максима, че единствено всемогъщият Господа може да прощава човешките грехове. Заради непостижимото Божие милосърдие, Господ е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископи и свещеници.

Защо е постъпил Бог така? За да направи нашето покаяние, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено. "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат." (Иоан.20:22-23)...

Днес ние малко се замисляме за разликата между покаянието и изповедта. Много често се разкайваме за греховете си, но така и не съумяваме да стигнем до изповедта. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина си казваме вътре в нас, че нямаме нужда от посредник, за да общуваме с Бог. Това обаче е твърде измамно, защото така отхвърляме смисъла на Христовата жертва, на Божието снизхождение към човека. Защото, както пише в светите книги, покаянието е участие на човека в богочовешко дело. Чрез него хората се завръщат при милостивия Бог. А Изповедта е тайно действие, в което срещаме Господ. Сам Светият Дух извършва това, което не е в човешка власт: развързването на греховете и очистването на съвестта.

Но преди да изпитаме тайнството на изповедта, преди изповедникът да ни прочете молитвата, трябва да сме преживели своя духовен катарзис – един дълъг процес, в който трябва да се опомним, да осъдим себе си, да се решим твърдо на промяна в живота си към добро, да принесем сълзите на покаянието.