11 юли

Великомъченица Евфимия Всехвалница

При на император Маркиан царял голям смут в духовния живот на християните. Разколници и православни воювали за своите убеждения. Спорът бил решен на Вселенски събор. Различните виждания поставили в ковчега, в който била погребана св. Евфимия. След три дни отворили ковчега и видели в ръката на светицата православната изповед, а тази на разколниците – в нозете й. Така възтържествувала православната вяра.

На тази дата църквата почита още св.равноапостолна княгиня Олга и преподобни мъченик Никодим Албански.

12 юли

Свети мъченици Прокъл и Иларий

Прокъл и Иларий живяли по времето на император Траян. Презряли идолите и станали християни.

Дързостта им не останала незабелязана и езичниците ги наказали със смърт. Прокъл разпънали на кръст, а Иларий оковали във вериги и посекли пред очите на християните.

13 юли

Събор на Евети Архангел Михаил

Днес църквата възпоменава чудесата, направени от св. архангел Михаил. Особена почит отдава на явяването на светеца на пророк Захирия и вестта за раждането на св.Йона Предтеча, на благовещението на св.Богородица.

Днес църквата чества светлата памет и на преподобни Стефан Савиат.

14 юли

Свети апостол Акила

Акила бил евреин, който се преселил да живее в Рим, а послед в Коринт, където срещнал св.апостол Павел. Скоро той станал един от най-преданите последователи на апостола и продължител на неговото дело. Умрял мъченически в името на Христовата вяра.

15 юли

Свети мъченици Кирик и Юлита

Юлита живяла със сина си Кирик по времето на Диоклетиар и най-големите гонения срещу християните. Заради вярата им в Исус понесли страшни наказания. Умряло мъченически, разкъсани от диви зверове.

Днес църквата почита още паметта на св.равноапостолни княз Владимир, просветител на Русия.

16 юли

Свети свещеномъченик Атиноген и неговите 10 ученици

Атиноген бил епископ на град Пидахтон. Живеел в близък манастир, с 10 свои ученици. Заради омразата им към езическите идоли, били посечени с меч през 311 г.

На тази дата църквата отбелязва светлата памет на св..мъченица Юлия Девица и на св..мъченик Йоан Търновски.

17 юли

Света великомъченица Марина

Марина била потомка на езически жрец. Едва дванадесетгодишна обикнала Христос и загубила обичта на баща си завинаги. Понесла много страдания, минала през много изпитания, сторила много чудеса, тя посечена с меч пред очите на онеправданите християни.

НАРОДНИ ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ

В българските традиция в деня на свети Покопий (12 юли) празнуват пчеларите. Предците ни са вярвали, че той е пазител и покровител на пчелите.

На този ден по стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват при пчелините с две бели погачи, специално изпечени за празника. Едната наричат на св.Прокопий – светец, а другата на Господ - боговица. Хлябовете оставят върху месали на земята, прекадяват ги по три пъти и ги мажат обилно с мед. После ги разчупват над главите и раздават на съседи и роднини за здраве и берекет, да има хубав и ароматен мед.

В райони, където отглеждането на мед има е стара традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, се изпълнява обичаят подрязване. Стопаните отчупват по залък от всяка пита с мед и вярват, че той има магическа сила да лекува всякакви болести. Затова го крият на тайно място и го пазят до следващия 8 юли. С този мед мажат питката в чест на Баба Шарка. От него слагат на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване, за да им е сладък животът.

Пчелата

В народните вярвания пчелите са необикновени същества. Могат да прескачат границата между видимия и невидимия свят. Имат способността да подслушват дявола, да усещат злото, но и да са вестители на доброто.

Благословени от бога, те са създадени за елексира на живота – медът, който дава сила и дълъг живот. С него те омилостивяват юди, вили и самовили; гонят зли сили и болести, посресщат орисниците и Баба Шарка и лекува корави сърца.

Горещниците

Трите дни през юли - 15, 16 и 17, са станали популярни в народния календар като "горещниците".

Предците ни вярвали, че за да няма пожари и градушки, и болести по хората и добитъка, не трябва да се работи, да ходи на нивата, да се пали пещ и да се пече хляб.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и Св. Марина (17 юли).

Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна - Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

В Софийско по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият горещник.

Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен, това предвещава студ и виелици, предаде БТА.

Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се е гасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се палел никакъв огън, а на третия (Св. Марина) насред селото се запалвал нов (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Св. Марина е повелителка на огъня.

Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него, предаде БГНЕС.

Над страната по време на Горещниците тази година не се очаква да бъде наистина горещо, температурите ще бъдат приятни, в повечето райони между 26 и 31 градуса.