​Църквата почита братята Кирил и Методий

На този ден църквата чества паметта на светите равноапостолни Кирил и Методий. Тяхното дело е изключително значимо не само защото създали славянската азбука, превели стотици богослужебни книги, обучили много ученици и разбили триезичниците, според които църковната служба трябва да се води само на три езика - латински, гръцки и еврейски. Солунските братя извоювали правото славянският език да е равнопоставен на другите и това дава възможност за развитието на българската култура през Средновековието.

Оценили по достойнство делата и мисия на Кирил и Методий, те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята Кирил (с рождено име Константин) и Методий са родени в Солун, в семейството на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв - подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Съществува и спорна хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист - влиятелна личност във Византия, главен министър и регент на Михаил III, който заедно с другия регент Варда разработва програма за създаването на Магнаурската школа.

Впечатлен от способностите на племенниците си Теоктист, с ранг втория след василевса в империята, кани племенниците си Кирил и Методий при себе си в Константинопол. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в византийската столица, за да учат философия в престижната вече Магнаурска школа. По-късно на Методий е възложен поста управител на административна област до Солун. А по-малкият му брат, който още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията, поезията и езиците бил оценен по достойнство от властта в империята. Талантът му да овладява езици и философските знания, и духовните му интереси са забелязани цариградските управляващи и Патриаршията, след като се бил замонашил в един от манастирите около Босфора. Това му отваря широки врати за мисии, които ще оставят трайни дири в средновековната история. Освен като преподавател в Магнаурската школа и патриаршески библиотекар Константин-Кирил ще бъде запомнен с своята активна църковно-политическа дейност - диспут с Йоан VII Граматик; Багдадска дипломатическа мисия при сарацините; Брегалнишка мисия; Мисия при хазарите; Мисия при аланите; Великоморавска мисия; Мисия в Панония; Борба с триезичната догма - Венециански диспут; Мисия в Рим.

През всички тези години на изпитания, на безкрайни диспути и доказване на правотата си, Константин има подкрепата на своя по-голям брат. Назначен за управител на "Склавиния", той е неизменно до Константин по време на Хазарска мисия, Аланска мисия, Великоморавската мисия, Панонска мисия, Римска мисия, Бохемска мисия.

Това, което обаче пряко свързва двамата солунски братя с българската история е, че Кирил и Методий през 855 година създават нашата азбука – глаголица, в манастира „Свети Полихрон" в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята - Климент Охридски. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира „Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г. – шест години преди кончината на Константин-Кирил Филосов (14 февруари 869 г.). Препратка към този факт е текст в "Пространното житие" на Методий, в което пише, когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата в Моравия и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изследвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария", неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.