Като мине голямата есенната задушница и Архангеловден, 8 ноември, идват така наречените Коледни заговелки или Коледен пост.

Постът е велика духовна сила. Той освещава душите ни и ни помага да побеждаваме тъмните сили, лошите мисли в нас. Същевременно постът пречиства тялото, което е храм на Светия Дух. Несъмнено само в чисто тяло може да пребивава Бог и да дава изобилните си блага: мъдрост, вяра, любов, смирение, радост

В народния светоглед Коледните заговелки съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазят от тях, българите прибягвали до различни магически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.

Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".

За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.