В народен календар дните от 14 до 21 ноември са известни като

ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)

Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълкът-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.

Българите вярвали , че това са зли юноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стар обичай било стара и грозна жена да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ти мори с едно докосване на тоягата си. За да се предпазят от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.

В някои краища на България денят на св.апостол Филип - 14 ноември е популярен и като

МРАТИНЯК

В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".

После жената прибира главата и краката , връзва ги с червен конец и ги окачва до огнището. В човката на петлето слага живо въгленче, за да пази къщата от зли очи, духове и таласъми. Скътва воденичката до комина и когато изсъхне, бабите лекуват децата, които се напикават. Жлъчката на петлето има също целебна сила – вярва се, че може да лекува всички болести и да разваля магии. Според старите ямболци магическа сила има и перушината на петлето. Някога знахарките с нея лекували болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.