Подобно на обредните хлябове тя носи смисъла на благословия и благопожелание за добруването на семейството. Нейната семантика се подсилва от късметите, които стопанките скриват в нея. Най- често те се правят от дрянови клонки – дървото, което със своята жилавост се е превърнало в символ на сила, здраве и дълголетие. Всяко клонче се нарича с различни пожелания – за здравето, щастието, късмета, овцете, кравата, кошарата, любовта,  работата, учението и това, което още искаш да пожелаеш на най-близките. В центъра на баница, свито на венец клонче се нарича на къщата, над което стопанката си пожелава да е здрава, щастлива и берекетлия годината. 

В някои селища в новогодишната баница  жените скриват по три дрянови клончета. Първото е с една пъпка - за къщата, второто с две - за книга и учение, а третото с три - за стоката. Освен това слагат петленце от орех – символ на мъдростта, камъче – за здраве, бобче – за дълголетие, паричка – за  благополучие, бяло копче - за овцете, житни зрънца - за орача... Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня и по тях гадаеят каква ще е годината - ако изпукат силно и отскочат, годината ще е  здрава, щастлива и плодовите. 

И днес в някои селища жените приготвят за Нова година баница, извита като хорото на мегдана. Старо поверие гласи, че тя е олицетворение на сплотената общност, на семейството и рода. Символизира подредения Космоса и неговия безкрай, и има смисъла на заклинание за растежа и берекет. 

Традиционно баницата за Нова година се реже лъчеобразно - тъй както слънцето грее за всички и празникът е честит за всеки. Поставя се в центъра на празничната трапеза, така че всички присъстващи да бъдат в близост до нея. По стар обичай се завърта три пъти от стопанката на дома и всеки взема парчето, което се падне пред него. В него е скрит и неговият късмет. Първото парче от баницата се нарича на Богородица и се остава пред иконата. А къщата се пази на тайно място до следващата Нова година.