Честита Баба Марта, бели и червени!

Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Друго предание свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. В нея битува мита, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, чието начало според народните вярвания бележи 1 март. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

В народната традиция  1 март е намерила и своята персонификация в образа на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждава градивното женско начало и отрицава пак женското стихийно, рушащо начало. Тези две начала господстват през целия месец, затова предците ни са нарекли месец март женски месец. Свързват го с идеята за зачатието на земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. 

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. Двата цвята имат много специфични семантика - червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Затова на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е особено към децата – бели и червени, здрави и засмени. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

В миналото още призори на 1 март мъжете палели голям огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести. 

Стопанките вадели от домовете червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, за да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А после връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, за да са жизнени и плодовити. 

По традиция мартениците се носи девет дена или през целия месец. Сваля се, когато чуям кукувица, когато видим първия щъркел или лястовица. 

Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се нарича за берекет, или пък се хвърля в течаща вода – за да прогоним злото. 

На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.