Честваме св.Сава, вестител на мъртвите

По примера на Евтимий Велики приел постническия живот. След смъртта на родителите си, които му завещали огромно богатство, издигнал няколко манастира в Палестинската пустиня. Построил болница и две страноприемници – в Йерихон и при пещерите, където вече съществувала знаменитата лавра. 

Споменът за св.Сава българите пазят и своята народна традиция. В представите им светецът по често го мислели за жена, която свързвали с царството на мъртвите. Затова по стар обичай жените ходели на гробищата, палели свещи, раздавали варено жито, ябълки и хляб за душите на своите починали близки. 

Хората се бояли от светеца заради болести, който сеел сред хората. За да омилостивят негова  зла поличба, стопанките пазели въздържание от всякаква работа и месели мекици, които раздавали в негова чест.

В някои райони на този ден се подготвяли обредните храни за светлия празник Никулден, който емоционално се свързва с дните на св.Варвара и св.Сава.

Именици днес са всички, които носят имената Сава, Савин, Савко, Саво, Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.