В източноправославната църква 5 декември е посветен на светец мъж – Свети Сава Освещени. Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. 18-годишен се поселил в манастир, там получава образование и става монах.

През дългия си и свят живот, преп. Сава странства, стремейки се към пълна самота за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Живее в манастири и в близост до тях в пещери, накрая Сава се установява в една пещера на Силоамският поток, където в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди.

Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.

Обозначен ясно в народната традиция, празникът в деня на свети Сава съвпадат и с един по-особен момент от живота на човека –

раждането на Новата година, на надеждата за берекет, здраве и щастие.

Старо поверие разказва, че Сава и Варвара били две светици-девици, чиято мисия била да се грижат за здравето на децата. Понякога те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.

Според други народни предания Сава не бил брат на Варвара, а жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите.

Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и против безплодие. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.

На свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Българите се подготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.

Именници днес са: Сава, Савин, Савко, Саво, Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.