По стар обичай се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито, хляб и вино. На гробовете свещениците извършват молебен за упокоение на душите. Християните палят свещи, оставят свежи цветя и отдават почит на починалите близки.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на роднини, съседи, на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). С тях започва големият Великденски пост.

Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. В една календарна година има четири Задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.